Нямаше слънце. Изведнъж един облак се отмести и озари лицето ти. Набръчкано, старо, с побеляла коса над очите. Как не съм забелязала досега? Явно слънцето го е нямало доста време. Колко ли години минаха? Може би 40 ... 50 ... Не знам.
А сякаш беше вчера денят, когато се запознахме. Такава студена зимна утрин, която беше необикновена само заради слънчевите лъчи, които замръзнали достигаха снега. Един лъч се счупи докато падаше и ме прободе. От болка извърнах очи и те видях. Далече беше, въоръжен срещу опасните лъчи. Не ме позна. Нямаше и как - беше си забравил очилата :)
В онзи миг още знаех, че ще те обичам винаги. Или може би това прозвуча банално. Още тогава знаех, че ти ще си този, който ще разтопи парченцата замръзнал лъч в сърцето ми. Опитах се да стана. Бавно, несигурно запристъпвах към тясната стаичка в блока, за да се опитам да науча нещо ново, нещо което не съм знаела. Но така и не можах да се съсредоточа. Едно, че ме болеше и второ, че не спирах да мисля за теб.
Същата вечер се запознахме. Така притеснено стъпваше от крак на крак и не смееше да ме погледнеш в очите. Чудеше се с какво да ме задържищ още само минутка преди да си тръгна. Искаше да ми разкажеш толкова много, но не вървеше от първия път да ми споделиш всичко. Как не разбра тогава, че аз вече всичко знаех. Знаех кой е любимия ти цвят, това че си искал да станаш полицай като малък. Знаех всичко за теб и исках да спестя всяка дума отронваща се от устните ти.
Сега... След толкова години, вече не знам какво обичаш, не знам какво мразиш, не знам какво те вълнува. Не ме и интересува. Много отдавна няма "ти" и "аз"... много отдавна престанахме да съществуваме по отделно. Хайде, хвани ме за ръка, опри се на мен. Ти изглеждаш малко по-стар, а аз съм малко по-глупава. Имам бримка на чорапа, а копчето на ризата ти е скъсано. Забравих да се среша, а ти нямаш коса, за да имаш гребен. Толкова много неща загубихме, но и толкова много спечелихме.
Хайде, да излезем... Може някой лъч отново да се счупи в тази зимна утрин. Може би този път ще прободе и двама ни, за да може да не ни се налага и един ден да живеем един без друг.
Обичах те преди да те срещна... Ще те обичам и след като ни няма вече...