Ако можех да върна времето, щях да бъда безгрешна. Като малка си мечтаех да мога да го спра. За миг да замръзне всичко наоколо и да си поиграя с хората край мен. Да нарисувам мустаци на съучениците ми, да избягам 50те метра по-бързо, да преместя часовника с няколко минути напред, за да няма време да ме изпитат по история. Но най-много исках да мога да връщам времето. Няма по-голяма сила от това.
Толкова често казваме неща, които не мислим, неща които режат дълбоко. Има неща, които казани веднъж увисват във въздуха между хората, сгъстяват го, спират дъха...
Има постъпки, за които съжаляваме всяка секунда. За неотстъпеното място в автобуса, за неоставеното левче в протегнатата просешка ръка, за преписаното домашно... За хиляди неща съжаляваме.
Ако можехме да върнем времето ... Колко мъка, съжаление и разочарование щяхме да си спестим. С едно плясване на ръцете ако можеше ... само с едно... Като писане на смс.
Смс до времето: Моля те, върни се един ден назад... един месец... една година... Върни ме в началото на живота ми направо. Толкова много съм сгрешила.
Ако можех да върна времето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар