"Тишина
Чуваш ли как тишината говори -
понякога нежно, понякога с гняв?
Отваря вратите, отдавна затворени
от мисли и чувства, обвити със страх.
Усещаш ли как мисълта ми те търси -
понякога тихо, понякога с вик,
безумно пространство и време разкъсва
и става и образ, и песен, и стих...
Усещаш ли как сърцето ми бие -
понякога плахо, понякога с жар
и иска във твойто сърце да се скрие
от вечно горящия в него пожар.
Понякога с болка, понякога с радост,
понякога с обич пожара гори.
Но само сърцето тьй може да страда-
когато и Рая и Ада дели.
Чуваш ли как тишината говори?
Понякога нежно, понякога с гняв...
Затваря вратите - случайно отворени
от мисли и чувства, обвити във страх."
Това стихотворение описва една важна част от живота ми. Едно приятелство... Мечти за бъдещето и толкова нереализирани планове. Това стихотворение ми даде толкова много идеи. То е от малкото, които и днес чета със същото възхищение като преди 4 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар