Снощи те сънувах. Откога не сме се срещали, а си си все същият. Мислех, че никога повече няма да те видя, да чуя гласа ти, да усетя ръцете си в твоите. Вчера те сънувах. Бях толкова самотна и уплашена. Стоях пред една огромна сграда със стъклени прозорци и чаках някой да ме намери. Бях се изгубила. Ти винаги идваш в моментите, когато имам най- голяма нужда от теб. Косата ти все така небрежно падаше над очите... А очите имаха онзи лукаво- невинен блясък, който така мразя. Беше усмихнат. Това мразя в теб! Когато искам да крещиш, да ме мразиш да кажеш Обичам те! или просто Върни се!, ти само се усмихваш. Мислех си, че за толкова време си разбрал, че истински те обичам, че няма значение къде си, с кого си. Мислех, че си разбрал, че не мога без теб, че ти си всичко, което имам, което тайно съм си откраднала в един миг, там пред блока, в онзи край на лятото. Всичко умираше, а между нас се раждаше нещо... което ние убихме още в утробата. Тогава, под уморените от горещия ден брези, исках да спра времето, да остана с теб завинаги, дори това завинаги да е заключено само в един ден, в един час ...
Снощи, когато дойде при мен беше пътувал толкова много... Не носеше багаж, значи нямаше да останеш. Очите ми се напълниха със сълзи: от гняв, от болка, от факта, че не мога да направя нищо, за да те задържа, за да ти покажа колко много искам да се събудиш с мен, до мен.
Така самотна ме остави, задавена от неизживяното... Отворих очи, а ми се искаше да не го бях правила. Дори слънцето, галещо стената над мен, не ме накара да се усмихна. От снимките се усмихваха всички, но не и ти. Така и нямам смелост отново да се върна назад. Да сложа в настоящето ми онова минало, което ни свърза.
Знам, че нищо между нас няма бъдеще, знам че сега си някъде, с друга , далеч... Но какво значение има! Пак да ме попиташ: Да остана ли при теб?, пак ще ти отговоря: Тръгвай! Не съм егоистка и искам да бъдеш щастлив. А знам, че до мен не може... Знам, че не мога да ти дам всичко, което така бих искала. Аз никога няма да бъда по- добра от другите ...
Затова, ако и ти си сънувал снощи същото като мен. Усмихни се, защото се е случило и не се натъжавай! Понякога хората се разминават за една секунда... Ние се разминахме за две спестени реплики и толкова непоказани чувства.
До следващия сън!