Да си призная бях забравила колко забавно ми беше с един приятел. Толкова време мина от последния ни разговор... Днес обаче си припомнихме старото време. Такъв смях падна!
Това е човекът, който ме е оприличавал на всевъзможни знайни и незнайни създания(още едно потвърждение за моята уникална личност... а също и за самохвалството ми).
Посмяхме се и за случката преди четири години, когато с него се скарахме и под дъжда аз плаках на един камък. Той - на 5 крачки от мен с качулка на глава и с гръб към мен. Горката Теодора(която и днес търпи нашите изцепки) се опитваше да преговаря и с двамата, но не се получи особено. Както казва една колежка: Всичко е добре, когато свършва вкусно... в нашия случай на по бира.
Сашо спокойно! Не отидохме на Соната Арктика, но ще отидем на Бон Джоуви!
И не се притеснявай, ще забравя за правописната грешка на визитката ти :Р
Довечера на корпуса сме всички!
Няма коментари:
Публикуване на коментар