Не отнемай очите ми, когато си отиваш. Не ми отнемай мига на тръгването. Не мога да живея с шума от стъпките ти. Не мога да живея с аромата на раздялата.
Не ми отнемай очите. Как искам аз да взема твоите. Да видя за миг през тях. Да погледна себе си. Може би тогава ще разбера защо си тръгваш. Искам слуха ти, за да чуя какво казах и те отблъснах.
Искам да си вземеш есенните листа, които събирахме през пролетта. Да стопиш снежния човек. Да нарисуваш "Сбогом" на стената. Запали небето над града, за да изгори цялата ми болка. Удави втория шанс, който ти дадох, за да не се изкуша някога да го предложа отново. Зарови извън града всички общи чувства, всичко казано и премълчано.
Тръгни си... Просто си тръгни веднъж, за да може да не си тръгна аз. Не мисля, че точно сега мога да направя и една крачка. А не искам да ме виждаш слаба.
Не ми отнемай очите... Не ми ги отнемай...