Да си призная, за първи път отидох на изпит, знаейки, че ще се проваля. Досега Провал значеше всичко различно от 6... Този път провал беше чистата, непорочна двойка. Така заоблена, изваяна очаквах да я видя на сайта на софийския. Да ми помаха с едно крило и да ми каже: СЛАБ! Нещо като: не ставаш! боклук! , не това май беше твърде грубо!
Както и да е ... решавах задачи малко, защото аз самата не бях вече сигурна дали искам тази втора специалност. Не знаех дали ще си струва да се разкъсам като осъден на смърт римлянин.
Стореното сторено! В 8:30 на 18.05 си бях пред Софийския и за първи път освен знаейки, че ще се проваля бях и сама. Няма по-страшно нещо от това, когато те е страх да бъдеш сам. Така имах нужда да стисна ръката на някого, да поговоря само с него, да чуя едно успех! Гадно е да се явяваш сам на изпит. Няма я треперещата майка, която тика грамаден шоколад Милка и шише 1,5л минерална вода в ръцете ти. Няма ги треперещите и видимо запазващи самообладание бащини думи. Няма го дори брат ти, който да каже: Къде си тръгнала, ма! Нали учиш унгарски, за какво ти е стопанско управление?!!?!?
Аве ... много ми беше самотно. Влязох, въпреки всичко спокойна. Нищо не губех. Само можех да спечеля. По лицата на младите кандидат-студенти(звуча повече като квестор или бабата от кварталния магазин) си личеше притеснението! It is now or never... actually there are two more exams :P Дадоха задачите и наистина се отказах. КРАЙ! За какво станах толкова рано, защо се гъчках в неделната сутрин в тролея и се наслушах на истериите, които само градския транспорт може да предложи.
Направих каквото можах... ТОЧКА!
И изкарах три! Ей, ако ви кажа ... на никоя друга оценка не съм се радвала толкова! Такова подскачане, викане, треперене май не съм преживявала скоро(а за оценка никога). Даже по едно време забравих и да дишам...
Айде сега дано на редовна сесия се справя! Стискайте палци!
Няма коментари:
Публикуване на коментар