Три дни в Свищов има празници ... три дни!!! Обикновено освобождението на града се чества тихо и спокойно с едно нищожно преплуване на Дунава. Явно поради това, че Дунава не може да бъде преплуван вече, а свободно можеш да го прекосиш с гумени ботуши, даде идеята за промяна.
За много това, което се случва не би било интересно. За много би било нещо дори скучно.
Но за нас, хората от този град, си е нещо велико. То е като на детето ти да му се роди дете... като ябълковото дърво в градината ти да даде плод... То е много лично!
Свищов е градът на 100те първи неща. Но и Свищов е града(поне според мен) от песента на Тангра: Този град, във който аз съм роден, за мнозина навярно е скучен<...> в който друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.
Тук обикновено няма какво да те изненада. Малък град, малки хора, малко ежедневие(ако Сашо види това ще ме линчува на центъра). Като по-малка нямах търпение да се махна от тук. Броях дните докато отида в София.
Може би само така можеш да оцениш Свищов... когато го напуснеш. Няма нищо по-хубаво от късния петъчен следобед, когато слънцето уморено залязва, ти да го гледаш през прозореца на автобуса докато минаваш табелата "Свищов".
И всичко тук ми се вижда хубаво... в съзнанието си придавам блясък и на най- дребните и незначителни неща.
Това само доказва, че любовта е сляпа... любовта към дома!!!