Мисля, че в предишния ми живот съм била нещо голямо. Не, не голямо като размери. Била съм нещо важно! Може би съм била вода. Сигурно някой ме е изпил. Може би майка ми и тогава съм се родила аз. Може би съм била въздух. Вдишвали са ме докато не съм проникнала достатъчно дълбоко. Може пък и огън да съм била. Кой знае как съм парила не един и двама. Сигурно в последната ми огнена секунда някой е хвърлил пясък отгоре ми, за да потуши болката, която нанасям. А дали не съм била земя? По мен се е ляла кръв, хвърляли са боклуци отгоре ми, някой е правил любов ... не секс, а любов. И в един миг от толкова много поети емоции съм експлоадирала.
Дали съм била нещо значимо в предишния ми живот? Или ми се иска да е било така. Защото сега не съм нищо особено. Сега съм просто човек. Но в сърцето ми усещам някаква любов по всичко извън, по всичко не-човешко. Иска ми се да полетя като птица, дори да бъда разкъсана след миг. Иска ми се да бъда риба, дори да ме уловят рибари в мрежите си още до брега. Иска ми се да бъда червейче и да обходя цялата земя, а ако е нужно нека някое дете ме разкъса след като съм оставила капките дъжд да падат по мен.
Мисля, че не знам как да живея... Мисля, че още не съм се научила. Колко ли още има? Вече искам диплома: "Завършила начално образование по способност да оцелява". Като се замисля, начално образование вече имам...