Дали ще те намеря някога? Дали ще те облека в тяло, дали ще ти дам лице, ръце и думи...
Дали ще те почувствам някога? Докато седя на пейката да минеш. Леко да разклатиш въздуха, да си поиграеш с косата ми и да се престориш, че това е вятъра. Да паднеш на косата ми под формата на пролетно листо. Да ми кажеш: Обичам те! с облаци. Да ме погалиш със слънчеви лъчи. Да влезеш в мен като вода. Да се изплъзнеш от пръстите ми като кубче лед. Да ме завиеш със звездите и да оставиш луната да свети на нощното ми шкафче.
Дали ще те открия някога... Дали ще те направя от плът и кръв. Ще взема глина и ще те извая, за да бъдеш точно такъв, какъвто си те представям. Ще те оцветя с боички, за да имаш точно такива очи и коса, я каквито си те представям. Ще те направя от мечти, за да може да бъдеш идеален...