Аз съм на 21 и съм зависима.
Зависима съм от разговорите с хората...
... от общуването ми с тях...
... от приятелството, към което непрестанно се стремя...
... от романтиката, която отказвам да приема, че вече не съществува...
... от сълзите, които ме освобождават от всяка болка...
... от лекарствата, които малко по малко ни убиват...
... от слънцето, което в София ту се скрива, то не се показва изобщо...
... от нощите, които единствени ми носят мечти...
... от преувеличението, защото този свят понякога ми се струва твърде малък...
... от хората, които непрестанно ме нараняват, а аз се опитвам да направя по-добри...
... от унижението, което представям като победа...
... от успеха, който понякога така омръзва и погубва всякакви отношения...
... от страха, който лази по стените на мозъка ми...
... от самотата, която като паяк плете мрежата си около моето съществуване...
... от обвързването, което ме задушава...
Зависима съм от тях ... И съм на 21!