Ревнувам те от полъха на вятъра,
от росата, докато заспал лежиш до мен.
Ревнувам те от римите в главата ми,
от капките дъжд падащи над очите ти.
Ревнувам те от утрето, от днес, от вчера,
от времето, когато си далеч от мен.
Ревнувам те от въздуха и от цветята,
които носиш във ръцете си за мен.
Ревнувам те от неволните прегръдки,
от неволните целувки случили се преди нас.
Ревнувам те от думите и чувствата,
от всичко вътре в мен!
Ревнувам те и от Луната,
защото гледаш нея вместо моите очи!
Ревнувам те от слънцето,
полазващо по кожата ти денем.
Ревнувам те от пясъка
в течащия часовник.
Ревнувам те! Не знам какво да правя!
Ревнувам те! И мисля, че това не се лекува!