Вкъщи отдавна е размито понятие. Отдавна не спя вкъщи. Дори да се прибера, се чувствам повече като гост, като натрапник. Заради мен се слагат нови чаршафи, които след като си замина се изпират, хавлиите ми са твърди, защото не се ползват. Четката ми за зъби е почти недокосната. Купих си шампоан, който сигурно ще хване паяжина след някой и друг месец.
Отдавна не съм член на вкъщи. Краткото прибиране по празниците само ме разстройва. Тъкмо свикна с едно място и се осмеля да извадя дрехите ми от куфара, пак трябва да потеглям обратно. Пък и вече не е същото. Половината ми неща вече ги няма в стаята, защото са пръснати между София и Свищов, между миналото и настоящето. Някои от тях се търкалят по магистралата, други са забравени в тунелите на Витиня. Трети мисля, че оставих на бензиностанциите, когато спирахме да се разтъпчем.
Където живея сега, не е вкъщи. Сигурно затова ми е толкова трудно да се задържа тук за през нощта. Обикалям: ту при едни, ту при други. Опитвам се да заживея в спомен. Търся онзи аромат, който има удома.
А мразя да спя другаде. Мразя сутрин да стана и да не видя звездичките по тавана ми. Мразя да се мия с четка за зъби, която не е моя, а зачислена(в случай, че пак остана). Мразя да си слагам чужд парфюм, защото после мириша на друга съдба. Хората гледат несръчно вързаната ми коса и ме мислят за шаВрантия. Слизам рано сутрин от 280. А така се чудех преди къде ли са ходили хората, които в 7 часа се прибират. Сигурно и те като мен са скитници. Сигурно и те като мен търсят дома си в чуждите легла, в чуждите парфюми и миришещи на омекотител кърпи.
Мразя да спя другаде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар