Страх ме е от миналото ми... Миналото, което постоянно напомня за себе си.
Точно когато си мислех, че съм го загърбила ... че съм започнала наново, то пак ме потупа по рамото и ми заговори.
Толкова много искам да го изтрия, да го забравя. Да го изгоня от дома си и да взема ключовете му за вратата.
Ще ми се да си намери друга жертва. Някого, когото не познавам, за да не ми е мъчно, че му прехвърлям цялата си болка.
Мразя миналото ми ... Мразя го толкова много. Не цялото, но един период, един миг по- точно, които продължава вече цяла вечност.
Гледам Хироус. Понякога ми се иска Хаитянина да изтрие онзи момент от паметта ми. А с него ще си отиде и цялата болка и всичкия страх, който ми пречи да продължа...