Не се бях замисляла какъв е проблема на днешните хора. Не се бях поинтересувала защо се страхуват да обичат... Може би защото аз самата не обичам. Нямам време за тези неща. Както обичат да се шегуват приятелите ми с мен: Ами кога да имаш време да обичаш? Между лекциите и курсовете по хилядите езици, които учиш ли? Или може би да отделиш от времето за теб самата?!
Прави са ... Нагърбила съм се с хиляди неща. Тичам от един ден в друг, като за секунда спирам да си почина през нощта. Прекарвам половината си ден в градския транспорт, другата половина в търсене на мен самата. Пререждам книгите на рафта ми. Пререждам спомените в главата ми. И колкото и да се опитвам не мога да открия спомен, където да съм обичала. Колкото и прашен да е ... но да го има! Да го избърша от праха, да го облека в "дреха за книга" за 15лв. Дали тогава ще бъда по- щастлива?
Дали моментите, когато сме обичали ни правят по-пълноценни? Дали заради това се задоволяваме и с трохички любов? Разбира се , когато имаме време!
Нямаме време да обичаме ... Или поне аз нямам. Ух ... ето, че закъснявам. Ще почне курса по немски, след него този по унгарски, после ще се готвя по английски да се явя на Профишънси, после ще запиша втора специалност ... После, евентуално, ще си почина. А през почивката, ако някой симпатичен младеж реши да помързелува с мен ... Знае къде да ме намери. Само да върне часовника си един час назад и ще дойда :)
1 коментар:
Мда, времето все го няма. И все се оправдаваме че не сме влюбени щото сме заети. После се оказва че сме твърде заети, за да заобичаме всъщност... Абе дай ни да си изнамираме оправдание за нещо и да си вярваме сами... =)
Публикуване на коментар