Смъртта на часовникаря

От Мария СТАНКОВА


Осем площадки, по осем стъпала между площадките, дървен капак, скърцане на дървен капак. Всеки ден. Тридесет години. Не. Тридесет и две. Тридесет и две Коледи, тридесет и два Великдена, тридесет и два рождени дни, тридесет и два именни... Вече се запъхтявам. Много често ме хваща нещо за гърлото и стиска. Страх. Сигурно е страх, защото няма какво друго да е. Сега съм си изпрал ризата. Тя ще изсъхне след половин час. Обличам се и тръгвам. Вратата не се заключва от половин година. Мазилката се олющи след зимата, защото беше много влажно. Тук зимите са влажни, но тази беше по-влажна от обикновено. Кулата е строена през 1879 г. Заради часовника. Часовникът пък са го монтирали австрийци. Те разбират от влаги. Единият да вземе и да остане. Единият австриец. Залюбил се с наша мома и останал да навива часовника. Синът му също навивал часовника. Обаче синът на сина му си заминал в Австрия. Оттогава си го навиваме сами. И са му дървени чарковете, и нищо не им става от влагата. На часовника нищо не му става. На хората им стават разни работи... Това, времето, е човешка измишльотина. Аз, като се кача вечер на кулата... щото и вечер се качвам. Денем се качвам да го навивам, вечер - за мой кеф. Та, като се кача вечер и си гледам. Какво става на земята? Избие часовникът девет пъти и почват да гаснат прозорците. Лягат си. Защото им е дошло времето за лягане? Не. Защото така е прието. Обаче, като погледнеш по-нагоре, звездите си светят, облаците си вървят, вятърът си духа, ако му се вали дъжд, ще си повали и след девет. То ред си има навсякъде. Естествен ред. Може и божи да е, но си е както трябва. Ето например свещеникът. Сутрин се моли от шест до девет. После се моли вечер от пет до шест. Тая работа не я разбирам. Да вярваш по часовник. Три часа дневно вярваш, през останалото време си караш естествено. Или докторът? Лекува от седем до два. Ами ако ми се разболява към три и петнадесет? На мен може да ми се боледува, но на него му е време за почивка. Онзи ден ми вика: “Потрай, бе човек! Сега съм седнал да обядвам. Ракията не съм си изпил.” Ми да потрая, ама доколко? Като онези по телевизията, дето разправяха, че след десет години ще се оправим. Десет години какви? Човешки или естествени?
Ризата ми изсъхна. Някой път не ми се тръгва за кулата. Не знам какво ще намеря. Нали не се заключва врата и нощем пикаят... едно-друго... Намирам разни работи. Ще чистя. Как няма да изчистя. Добре, че са му дървени чарковете. Щяха да ги окрадат, ако не бяха дървени... А иначе се ядосват. Брат ми, като беше болен и отидох да го видя, щото ми се обажда и вика: “Ела да се погледнем, че може да е за последно.” И аз тичам на село. Пък той киха, кашля и го хванала дрискавицата. Ама нали не е свикнал да боледува. “Не знам колко време ми остава.” “От кое време - питам го - човешкото или кое?” Хората са много привързани към времето си. Затова не им вървят работите. Все си броят парите, времето. Минутата цепят... Та, като ходих при брат ми, и часовникът не бил два дни. Като се прибирам, и всички ме питат. От гарата ме започнаха: “Защо, бе, Маноле, часовникът не изби?”
На мен за тая работа не ми плащат. Навивам го, защото все някой трябва да го навие. То е като живо. Трябва да му обърнеш внимание, иначе умира. Като Геновата Кита. Той замина за три години, а тя взе, че умря, щото не говореше с друг освен с него. Мълча две години и половина и си пукна. Проклета жена беше. Урсуз. Трябва да й се обърне яката на тази риза, че съвсем е цъфнала.
Това времето много ме тормози. Щрака колелото и гледаш как всеки зъб смачква една секунда. Някои зъбци са се напукали вече, на други нищо им няма. Някой път времето минава неусетно, естествено. Друг път се точи, сякаш край няма, а иначе не е така. Секундите са сдъвкани, вече изплюти, следващите и следващите, и следващите... Удар. Кръгъл час или половинка... Сънувах сън. Преди години беше, но още ми е пред очите. Яздя кон. Аз никога не съм се качвал на такова добиче, ама сънем всичко се случва. Конят един хубав, здрав, сърцето му бие като часовник. Яхаме се с коня и пред нас - бариера. Като тези на влаковите прелези. И го усещам животното как се набира, напряга се, цялото се стяга, сърцето му спира... Ще скача. Тогава да вземе и да ми проговори: “Ако прескочим препятствието, да знаеш, прескочили сме времето. Излизаме на чисто.” И като се изплаших! Направо се вдървих. “Чакай! - викам му. - Къде ще ходим?” Изглежда, като викнах, уплаших коня. Той се отпусна, омекна, стъпи си на краката и не скочихме. След малко пак. Конят иска да скача, аз не давам. Напред - назад и се събудих мокър. Краката ме боляха, сякаш кон съм яздил... Нещо ме стяга и души. Страх трябва да е, защото няма какво друго да бъде. Страшно е да прескочиш времето. Като в приказките - прескочил през девет планини някой. И къде попаднал? Най ме е страх, че човек, като си измисли нещо, то вземе, че оживее. Времето, страхът... като са живи и са опасни.
Идва едно момче... да се учи. Искал да навива часовника. Да го навива. Търпение трябва. За всичко трябва търпение. Към времето човек трябва да се отнася много търпеливо... защото то не е естествено. Човешка измишльотина е времето. Опасно е.
Ето, разправят, че съм умрял от удар. Намерили ме в сряда в седем вечерта. В кулата. До часовника. Били ме погребали в четвъртък в два по обяд... Това за часовете и дните го разбирам. Хората само това гледат: кой ден сме, колко е часът... Но да ме погребат с тази разръфана яка! Не! Това не мога да го повярвам. Можеха да я обърнат. За половин час работа.... Значи не съм умрял... Пък и часовникът си бие, значи работи. Ризата ми е съвсем суха. Време е.

Има сутрини, в които се събуждаш с едно такова особено чувство. Все едно, че нещо ще се случи.
Отваряш очи и го виждаш на тавана - написано с огромни червени букви, които приблясват като казино в Лас Вегас - ДНЕС!!! Ставаш, отиваш в банята, поглеждаш се в огледалото и то просто крещи в лицето ти- ДНЕС!!! Пускаш телевизорът и водещите на новините ти казват: ДНЕС!!!
Цял ден си ходиш с усещането под мишница и чакаш. Все едно си на опашка за хляб и се надяваш, докато стигнат до теб, хлябът да не свърши. Потриваш нервно запотени ръце и си мислиш: Ами, ако нищо не се случи? Но веднага прогонваш тази досадна мисъл- Днес е, бе! Сигурен си! Слагаш фешън дрешки, пръскаш се със скъп аромат, подбираш някакви бижута, колкото да блести нещо по теб. Излизаш и преди да слезеш и три стъпала се запъхтяваш- от толкова много очакване ще се пръснеш. Какво ли ще е? Очакваш ли го или ще е нещо ново? Искаш ли го или не си и помислял за него? Свят да ти се завие вече.
На спирката се оглеждаш - може би ще спасиш някого, може би ще се влюбиш, може би ще си купиш лотариен билет и ще спечелиш. Оглеждаш се и дори в най-малките неща започваш да намираш закономерности. Присвиваш очи, за да видиш през повърхността къде е това твое чудо.
Бързаш... но не като друг път... по-бавно. Вглеждаш се във всеки един човек на света около теб. Едно куче идва и започва да маха с опашка. Това ли е? Хм ... ама че странно.
В книжарницата преравяш всички рафтове и чакаш знак. Нищо...
В хранителния преглеждаш срока на годност на всяко нещо, което слагаш в кошницата. Нищо...
Прибираш се ... излъгано очакване и копнеж по неизживяното Днес. А толкова се беше залисал, че не забеляза нещата, които ти се случиха.
На стълбището не видя бабата от горния етаж, която имаше нужда от помощ с чантите. На спирката не обърна внимание на малкото момиченце, което те помоли за 20ст., за да си купи гляб.
В книжарницата забрави да спреш поглед върху онова симпатично същество, което ти помагаше да си избереш някаква книга. Два часа тича след теб, с надежда да го забележиш, но ти не... нещо беше разсеян.
В хранителния пък ти предлагаха да купиш минерална вода със стикер, който се изтрива. Точно тази туба, която искаха ти да вземеш имаше плазмен телевизор под сивото поле.
А вкъщи забравяш да обърнеш внимание на себе си. Че нали без теб , твоето Днес никога няма да дойде!!!

Пияна съм и те мразя!
Казвам, че съм те забравила, но лъжа.
Искам да съм с теб, но без други, а знам, че е невъзможно. Ти винаги ще гледаш встрани. Аз винаги ще пиша с правописни грешки, ще се смея на новата ти прическа и ще се питам: Защо те обичам. Ти ще пиеш с приятели, аз ще пуша на терасата и ще се мразя, защото съм слабохарактерна. Ще се събуждаш в чужди легла и ще се обличаш трескаво(нали никога не заспиваш на чуждо място, а напоследък все по-често ти се случва). Аз пък ще танцувам с всеки в дискотеките, за да се опитам да те накарам да ревнуваш(неуспешно). Ще гледам сериалите, които ми препоръчваш(с надеждата да осъзная, че герои в тях си самия ти), а твоето тяло ще бъде притежавано от всяка с етикет "Путка".
Попитах те: И какво им харесваш? Те са всякаквите! Те са лесните!
А ти ми отговори: На мен за какво са ми други, нали си имам теб.
Да, аз съм за приятелите ти- да ги забавлявам с остроумие и интелект, аз съм за родителите ти- да покажеш, че си в сигурни ръце, аз съм за курвите- да предизвикаш тяхната ревност, аз съм за шефа ти- да покажеш колко си благонадежден с такава жена, аз съм за децата ти- да пълнея и да се потя с готварска книга до печката, аз съм за съседите- да плащам на чистачката в блока, аз съм за магазинерите- да купувам бирата и краставиците за салата, аз съм за официалната част и ако ми се отвори парашута и за веселата. Свирка, две и после седмици суша.
Не се преструваш, когато ме целуваш с отворени очи, така било като обичаш някого. Не се преструваш, когато повтаряш колко съм красива. Не се и преструваш, когато ми казваш довиждане с поглед през рамото на някоя кифла в чиято коса е пръднал слон.
Мразя ги! Мразя всички наточени като шпагата на Д'Артанян мацки, мразя и глупавите, мразя умните, мразя свиркаджийките и тези, които ти позволяват да правиш всичко с тях. Мразя слабохарактерните, мразя силните... Като се замисля... МРАЗЯ ВСИЧКИТЕ!
Какво виждаш в тях... По дяволите... Какво те влече към тях. Какво не ми достига?
Колкото и да се питам, колкото и да пия, колкото и да пуша, нищо не ми идва наум! Съсипвам се ден след ден, виждам те в шарките на килима, между хората на спирката, виждам те в кафето над което цикля с часове, чета те между редовете на учебниците... МРАЗЯ ТЕ ... и съм пияна!

Напоследък ме налягат мисли и хора. Напоследък се опитвам да се пречистя, за да започна на чисто. Всеки прави грешки, всеки се дави, но не всеки успява да изплува. Аз прекарах твърде много време под водата. Опитах се да се откопчая от хората, омразата към които, ме беше приковала за дъното. Един по един им прощавах. Един по един ги забравях. Един по един преставаха да ми пречат.
Преди година в живота ми се появи някой специален. Почука на врата, не влезе, поговорихме и си замина. Една година се опитвах да стигна до него. Купих си карта, компас и топли дрехи. Нещо не можах да се ориентирам. Искаше ми се да изкрещя колко много желаех да съм с него. Но някак си не ми достигаше глас. Болният ми мозък проектираше действителността в някакви невиждали измерения. Един поглед беше докосване, докосването- дума, думата- обещание, обещанието- вечност. Но моята вечност не е толкова вечна. Моята вечност са дни, месеци, най-много година.
След една неуспешна връзка, отново почука на вратата ми. Този път влезе, остана цяла нощ. След него чистих, опитах се с препарати да измия аромата му, опитах се с музика да заглуша думите му, а с нож се опитах да го изрежа от сърцето си. Само пеперудите от стомаха не можах да махна. Опитах се да ги повърна, но те се загнездиха още по-трайно там. Смеят се, пърхат, порязват ме отвътре. А външно се усмихвам, за да не си помисли някой, че съм луда или че съм болна от нещо, което може да ги зарази. Като се замисля... болна съм... болна съм от несподеленост...

Цветелина Георгиева: Бунтус

Г-жа Тереза Бунтус спи с градинаря.
Тя обича съпруга си. Г-н Бунтус е висок, красив мъж и обръсна мустаците си, защото не се харесваха на жена му. Той ѝ има доверие. Не я пита дали излиза и с кого се среща, не я пита къде ходи, докато него го няма. Не я пита защо пие кафето си с мляко, нито защо слага захар в газираните си напитки. Тя намира, че вратовръзките му стоят идеално. По улиците момичетата го заглеждат, опитват се да привлекат вниманието му, но обикновено не успяват. Той е красив докато крачи, красив е докато се облича, красив е докато спи. Не пие, не пуши, не се прибира късно. Г-н Бунтус прави закуска на жена си всяка сутрин и ѝ я поднася в леглото. Намазва с масло препечените филийки, след това, внимателно я целува, облича се и отива на работа. Тя едва отваря очи, но винаги го изпраща до входната врата. Понякога му се обажда само за да му каже колко много ѝ липсва. Държи ръката му докато заспива. Той обожава цвета на халата ѝ. Двамата често се разхождат в градината, а г-жа Бунутс спи с градинаря.
Г-н Бунтус е богат. Богат е като Крез и като Бил Гейтс взети заедно. Той харчи парите си за цветя, за бижута, за козметика, за дрехи, които подарява на жена си. Харчи ги за екскурзии в чужбина, за хотели, за коктейли и просто за да я накара да се почувства добре. Г-н Бунтус обича жена си. Обича я повече, отколкото може да се опише с думи. Често го доказва и затова рядко му се налага да го обяснява. Любовта му личи отдалече. Вижда се с просто око. Той одобрява косата на жена си, одобрява лицето ѝ, гърдите, които си направи с неговите пари, одобрява всичко, което тя реши да направи. Обожава ръцете ѝ и едва забележимата трапчинка на лявата ѝ буза, потрепваща, когато в късните съботни следобеди пият чай на верандата. Първата мисъл, когато се събужда, е за нея. За нея е и последната преди да заспи. Обожава да слуша гласа ѝ докато вдишва мириса на току що окосена трева, насред очертаните с речни камъчета алеи, докато гали котката, докато чете в библиотеката. А г-жа Бунутс спи с градинаря.
Г-н Бунтус е невероятен в леглото. Невероятен е по няколко пъти, по множество начини и никога не обръща гръб, дори да е ужасно уморен. Обича да слуша камерна музика след вечеря, изтегнат на фотьойла и обут в любимите си зелени джапанки. Привързан е към тишината. Винаги намира точните думи. Не може да се кара, нито спори за глупости. Слага твърде много сол в храната си. Не носи високи ботуши. Забавен е. Не е плешив. Реже хляба на тънки филийки. Не е превзет. Винаги е в чудесна форма. Има стил. Винаги купува най-доброто. Всъщност той самият е най-доброто, което може да се случи на някого. А г-жа Бунтус спи с градинаря.
Г-н Бунтус е умен. Той знае много, вижда всичко и е внимателен. Винаги когато изненадващо се изсипва дъжд, г-н Бунтус има чадър. Няма нещо което да не му се удава. Той може да приготвя дори омлет. Обича животните (особено Мечо Пух). И Малкият принц. Може да кара самолет. И е късметлия! Когато хвърли монета във въздуха, тя винаги пада на избраната от него страна. Усмихва се често. На жена си се усмихва винаги. А г-жа Бунтус спи с градинаря.
Г-н Бунтус би бил перфектен, ако не беше едно единствено и мъничъко нещо. Г-н Бунтус обича градината си.

One more to go ...

Не мога да повярвам, че още един изпит и тази сесия ще е в историята. След нея ми излезе прякор: Машината :Р И наистина, като се замисля, май съм точно такава. Днес съм на руски, утре на информатика, в неделя на немски, после на макро на английски, след това унгарски ... Да не говорим за тези изпити, които са между другото. Всеки ден ...
И сега ми едно такова празно и мързеливо. Все едно са ми взели най-ценното. Седя си тук и около мен листите с лекциите по математика - днес бях на изпит на теория. От човек скъсан на математика 1 , стигнах до освобождаване от задачи на математика 2. Надали е геройство за 99% от населението, но за мен си е спечелена битка. Утре ще разберем дали е и спечелена война. В момента ме е яд, защото теорията, която ми се падна, беше лесна, но от толкова четене и кашата, която се вареше на главата ми, нищо свястно не направих.
Важното е, че някакви хора(да ме извинят, че ги наричам така - те са Хората) най-накрая повярваха в мен и в това, което мога. Важното е, че самата аз повярвах в себе си.
Трудна година беше. Сега си давам сметка за всичко, което изведнъж почука на вратата ми и нахлу с пълна сила. Не попита има ли къде да остане, може ли, няма ли да пречи. А аз се примирих с новия си съквартирант и се научих да го обичам.
Като се започне от ужасната есен, когато между Метро и прекрасното място, където живеех застанаха моята наивност и разбитите мечти на двама души. После обратно в Студентски... но не в старата стая... Веднъж като си тръгнеш от някъде, няма как да се върнеш. Нова стая- нов късмет. В моя случай - ужас! Никога не бях живяла сама. Изпитвах панически страх от това да заспя без друг човек на съседното легло. Но то така си и прашасва и до днес. Идват приятели, които от време на време запълват празната половина от стаята. Опитват се да се преборят с духа на празнината, който ме изтезаваше първия семестър.
Много работа, малко учене. Бях свикнала да минавам по тънката лайсна. Досега учех нещо, което ми се отдаваше и нямаше нужда да осъмвам преди изпит с ксерокопия на лекции в ръка. БАМ! Слаб 2 ... правото не можа да замине в историята, а е част от бъдещето ... не се знае още кое бъдеще точно. Пет дни по късно ... БАМ! Слаб 2 ... математика 1 също премина от графа предстоящ в графа септемврийски предстоящ. И разбрах , че 3 е оценката, която се изкарва най-трудно. Разбрах, че трябва да се учи, ако искаме да постигаме успех в Софийския. Разбрах, че трябва да стана още по-силна, за да се справя с това. Научих се да се боря за нещата, които искам, макар и да ми коства много. После, когато се прибереш след изпита, седнеш на леглото в празната стая и останеш сам, няма как да не се усмихнеш, знаейки, че си се преборил още веднъж. Моите битки са такива, знам че за някои е смешно. Но аз откривам нови неща ... никога не съм имала оценка под 6 в книжката, а в училище само 6 и тук-таме някое 5. В един момент ми се наложи да порасна и да осъзная , че хората, които се справят по-зле от нас не са по-глупави, по-неподготвени, по-бавни ... всичко е шанс. Дали ще изтеглиш правилния билет ... Както всичко друго в живота ... дали ще те запишат в правилното училище, дали ще избереш правилната гимназия, дали ще срещнеш правилните хора, дали ще бъдеш с правилния човек... Няма как да знаем ... Единствено се надяваме, че някой мисли за нас. Борим се, но не винаги се получава ...
Хайде, скоро пак... Засега ще се потопя в унгарската литература ...

Монолог на Снежната Кралица

"Аз живея в Двореца. Всички го знаят,
но никой не влиза в кристалните двери,
отдалеч обикалят и тайно ме мразят,
а уж аз съм лошата, уж аз съм Ледена.

Като вечност е дълга косата ми бяла,
годините вплитат във нея снежинки,
на преспи се сипе по лицето и тялото,
красива и жива. До днес непомилвана.
Аз съм в бури зачената, в сняг съм родена
и бушуват у мен студове двеста бала.
В моя северен свят единствено топъл
е кристалният поглед на едно огледало.

Казват – криво било, красота не познава,
вкаменява сърца и разпръсва нещастие.
Не разбраха до днес огледалната тайна –
то само показва в какво сме пораснали,
какво сме стаили дълбоко, на дъното,
в какво сме превърнали своята вяра,
тихия страх да закрачим по стръмното
и огромното наше, изплашено нямане.

В Двореца ми, точно в сърцето му празно,
днес влезе човек. Нещо странно се случи –
зашептяха в ъглите премръзнали тайни,
изпълзя топлина, зазвънтяха капчуци...

Цяла вечност е дълга самотата ми бяла,
на преспи се сипе тъгата в очите ми.
Разбих своя образ – убих огледалото.
Аз съм Снежна кралица, която обича."

"Вампир" от Антон Страшимиров

Режисьор: Георги Михалков
Помощник режисьор: Анастасия Сотирова
Сценография и костюми: Петър Митев
Авторска музика: Иван Драголов
В записа участват музикантите:
Петър Момчев – саксофони
Стоян Янкулов – ударни и перкусии
Костадин Ненов – тамбура и бисерница
Вокален квартет: „Еуфония”

Малама – Мария Каварджикова
Вела – Александра Сърчаджиева
Динко – Веселин Анчев
Жельо – Теодор Папазов
Марко - Васил Банов
Марковица – Нели Монеджикова

Сезон 2007/2008

„ВАМПИР” е...

...пиеса за жълтиците, за копнежите и за цената, с която плащаме привилегията, да бъдем различни. Пиеса за ръбовете по нас, за кривите ни дънери и опърпаните клонаци, за вампирите около нас... и в нас. Пиеса за любовта.

Страшимиров не се занимава с оценки. Напук на традиционния християнския дуализъм (или шизофрения – както предпочитате), където етикетът поставен на реалностите е по-важен от самите реалности. Добро, зло, правилно, грешно... непрестанно поставяне на знаци плюс и минус... Страшимиров разказва. Дълбокият мрак, в който се лутат героите му, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите му търсят мястото си сред другите, и най-вече за сметка на другите. Всичко е оголено, автентично... документално. Човек се вглежда в себе си, и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. До своя край, до края на някой друг... А дали се е вампирясвало тогава по-лесно, от колкото днес... Не е сигурно. Аз не съм сигурен.

Колко години са минали... сто, вече повече от сто. Ние сме различни, гайлетата и кахърите ни са различни, това дето ни тегли напред, онова що ни дърпа назад, е различно... Други са и дуварите помежду ни. Еднаквото е, че все ги има. И ако нещо ме стъписва днес, в нашия все по-малък свят, то е колко големи са били хората, когато са вървели по пътя си пеша, и с години. Това са героите на Страшимиров. Не добри или лоши люде, не прави и криви, а истински. Рошави, диви, големи като звездите по полето нощем.

Някъде по пътя си един към друг, губим себе си. Някъде в очите на другите, където четем какво сме и не сме, губим усещането за това какво сме и не сме. Някъде между думите, сред които се лутаме, губим всичко онова, за което няма думи. Докато накрая – предадени и от самите думи – оставаме сами насред лабиринта, без спомен за началото, без представа за края... Голямата литература започва от тук. Започва от музиката, която думите, след всичките си предателства и изневери, все още носят. Великата литература размесва в палитрата си всички тези безсмислени думички-боички и рисува. Картини. Не това, което е добро или зло. Това, което е.

[IF]

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

--Rudyard Kipling

Ръдиард Киплинг - АКО

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

You did not bare the shame
You resisted
Sacrificing you life
For Freedom, Justice and Honor

From the German Resistance Memorial , Berlin

Едно е толкова пъти по-голямо от нула, колкото безкрайност по безкрайност е по-голямо от едно!

Когато си мих зъбите тази сутрин, съм се изцапала с паста за зъби. Голямото петно на горната ми устна така и си остана незабелязано за мен. Облякох се и излязох в слънчевата сутрин. Една ведрина струеше от всичко наоколо. Качих се на автобуса и хората ми се усмихваха, слязох и усмивките продължаваха. И аз им се усмихвах. Посмислих си, че и те са се събудили със същото прекрасно чувство като мен. В подлези, по главната, в паркове, навсякъде ме преследваха усмивки и сподавен смях. Колко ли глупаво съм изглеждала аз ухилена до уши с петно от паста за зъби, цъфнало на горната устна. Отидох на работа и там поне се намери една човечна душа, която да ми предложи огледало. СРАМ!
Явно, ако не предизвикваме смях у хората, те никога няма да ни се усмихнат на улицата.
Явно всички са заети със своето щастие и намират секунда само за чуждото нещастие.

Утре пак мисля да забраявя едно петно паста за зъби на горната устна.

Вярвам

Глагол, тип 186, несвършен вид

1. Убеден съм, че нещо е истина; приемам за истина.
2. Убеден съм в съществуването на религиозни и фантастични същества и предмети.

Хората изминават хиляди километри,
само за да проникнат на няколко сантиметра един в друг...

How I Fell in Love with You

Понякога правим грешки. Понякога грешките са за добро. Да се влюбя в теб беше едно объркване. Случайна среща на химически вещества, едно БУМ в моята тиха вселена. След него се роди малка червена планетка, пулсира и всеки ден расте все повече и повече. Вече е толкова голяма, че тялото ми не я побира. Може би ще трябва да ти я покажа, да ти дам половината. Тогава и ти ще чуваш музиката, и ти ще се усмихваш на изгрева, и ти ще заспиваш с надеждата, че утрешния ден ще бъде по- хубав от днешния.
Иска ми се да излезем в снежния следобед, да ти покажа всички красиви места, на които обичам да ходя. Иска ми се да те запозная с хората, които ме карат да се усмихвам, с тези, които ме ядосват, с тези, които нищо не значат за мен. Иска ми се да ти покажа предметите, които ми напомнят за теб.
Искам да ти покажа каква съм ... и ако след това искаш да бъдеш част от моя малък свят, ще ти отстъпя половината.

Running away

Така и не се научих как да поствам клипчета тук. Така и не се научих как да се държа с хората, как да не ги наранявам, как да им показвам, че ги обичам. Прегръщам ги, когато се видим, защото нали така правят приятелите? Прегръщам ги, когато се разделяме, за да запазая още миг частица от тях, от техния ту прекрасен, ту страшен свят. Споделяме си всичко, което стане, защото споделената болка е половин болка. Плачем един с друг, един без друг, един за друг. Смеем се по същия начин. И пак знам, че има нещо, което не правя както трябва, някъде греша по пътя към човешките сърца. Затова ли все съм самотна? Или това се наричаше "карма". Хората се оправдават с кармата за всичко - от провалената си връзка до закъснелия автобус, от дъжда до лъча слънце през прозореца сутрин.
От социалния ми характер остана една избягала прашинка. Вече нямам нужда да споделям живота си с другите, защото те нараняват много. Отвориш се като цвят на дърво и шантавия климат на нашето време донесе отново зима. И цветовете ти измръзват и падат един по един. Накрая, когато дойде лятото, нямаш нито един плод, който да дадеш на света. Завиваш с листа срама си и се молиш никой да не е забелязал.
Затова Running away , докато не е твърде късно!
http://www.youtube.com/watch?v=OmGR74fEz1Q

Интересни факти...

Закони за секса

В различните страни има различни куриозни закони касаещи секса. Ето няколко от тях.

1. САЩ.
-Вашингтон- забранено е да се записва секс с девственици без изключение.
-Вашингтон- единствената законна поза в секса е мисионерската.
-Минесота- забранено е на мъжете да правят секс с жена, ако преди това са яли лук или чесън.
-Юта-противозаконно е да се прави секс с мъж, когато той е в реанимация.
-Ню Мексиско- секса в кола е позволен само, ако колата има някакъв вид пердета или щори.
-Монтана- забранено е да се прави секс пред дома ви.
-Илиноис- когато по време на секс някой от двамата каже "Стоп" то веднага трябва да прекратите занятието инъче то се превръща в изнасилване.
-Уайоминг- забранено е да се прави секс на входа на магазините.
-Невада-сека без презерватив е незаконен.
-Канектикът-забранено е използването на презерватив.
-Уисконсин-забранена е откритата продажба на презервативи.
-Калифорния-забранена е рекламата на презервативи.
-Луизиана-на жените е забранено да купуват презервативи.При нарушение ги очаква солидна глоба.

2. Англия
-секса на обществени места не е забранен в тези случаи,в които практикуващите го са направили всичко възможно,за да не се забелязват.
-в Ливърпул е позволено продавачките да бъдат голи.

3.Ирландия
-при пътуане в тази страна обезателно се запасете с презервативи.В страната презервативи почти не се намират,защото според местната власт секса е просто за продължение на рода.

4.Италия
-на грозните жени е забранено да са голи на плажа.

5.Близкия Изток
-закона гласи "след секс с агънце агнето трябва да бъде изгорено в пещ"
-Ливан-на мъжете е разрешено да извършват полов акт с животно единствено,ако то е от женски пол. Ако е го извършват с животно от мъжки пол наказанието е смърт.
-Бахрейн- на гинеколог се позволява да гледа половия орган на жената единствено с огледало.
-Израел - забранено е да се гледа порно. Ако ви хванат можете да получите до 3 години затвор.

6. Азия
-Хонконг - жената има право да убие мъжа, който и е изневерил, но има право да направи това единствено с голи ръце.
-Индонезия - държавата с едни от най-страгите закони. Има наказание за мастурбацията - обезглавяване.

7.Европа
-Естония - категорично е забранено да играете шах по време на полов акт.
-Русия - няма закон за целуването на обществени места, но ако ви види полицай ще ви направи забележка. Според властите това може да доведе до сексуална разпуснатост на обществени места.

8. Закони специално за животни
- Калифорния - кучета и котки трябва да получат специално разрешение, за да извършват полов акт. Разрешението се дава на стопанина.
- Аляска - законът забранява на лосовете да извършват полов акт на улицата.
- Тексас - законът забранява прасета да извършват полов акт на летищата.