Така и не се научих как да поствам клипчета тук. Така и не се научих как да се държа с хората, как да не ги наранявам, как да им показвам, че ги обичам. Прегръщам ги, когато се видим, защото нали така правят приятелите? Прегръщам ги, когато се разделяме, за да запазая още миг частица от тях, от техния ту прекрасен, ту страшен свят. Споделяме си всичко, което стане, защото споделената болка е половин болка. Плачем един с друг, един без друг, един за друг. Смеем се по същия начин. И пак знам, че има нещо, което не правя както трябва, някъде греша по пътя към човешките сърца. Затова ли все съм самотна? Или това се наричаше "карма". Хората се оправдават с кармата за всичко - от провалената си връзка до закъснелия автобус, от дъжда до лъча слънце през прозореца сутрин.
От социалния ми характер остана една избягала прашинка. Вече нямам нужда да споделям живота си с другите, защото те нараняват много. Отвориш се като цвят на дърво и шантавия климат на нашето време донесе отново зима. И цветовете ти измръзват и падат един по един. Накрая, когато дойде лятото, нямаш нито един плод, който да дадеш на света. Завиваш с листа срама си и се молиш никой да не е забелязал.
Затова Running away , докато не е твърде късно!
http://www.youtube.com/watch?v=OmGR74fEz1Q
Няма коментари:
Публикуване на коментар