Когато си мих зъбите тази сутрин, съм се изцапала с паста за зъби. Голямото петно на горната ми устна така и си остана незабелязано за мен. Облякох се и излязох в слънчевата сутрин. Една ведрина струеше от всичко наоколо. Качих се на автобуса и хората ми се усмихваха, слязох и усмивките продължаваха. И аз им се усмихвах. Посмислих си, че и те са се събудили със същото прекрасно чувство като мен. В подлези, по главната, в паркове, навсякъде ме преследваха усмивки и сподавен смях. Колко ли глупаво съм изглеждала аз ухилена до уши с петно от паста за зъби, цъфнало на горната устна. Отидох на работа и там поне се намери една човечна душа, която да ми предложи огледало. СРАМ!
Явно, ако не предизвикваме смях у хората, те никога няма да ни се усмихнат на улицата.
Явно всички са заети със своето щастие и намират секунда само за чуждото нещастие.

Утре пак мисля да забраявя едно петно паста за зъби на горната устна.