One more to go ...

Не мога да повярвам, че още един изпит и тази сесия ще е в историята. След нея ми излезе прякор: Машината :Р И наистина, като се замисля, май съм точно такава. Днес съм на руски, утре на информатика, в неделя на немски, после на макро на английски, след това унгарски ... Да не говорим за тези изпити, които са между другото. Всеки ден ...
И сега ми едно такова празно и мързеливо. Все едно са ми взели най-ценното. Седя си тук и около мен листите с лекциите по математика - днес бях на изпит на теория. От човек скъсан на математика 1 , стигнах до освобождаване от задачи на математика 2. Надали е геройство за 99% от населението, но за мен си е спечелена битка. Утре ще разберем дали е и спечелена война. В момента ме е яд, защото теорията, която ми се падна, беше лесна, но от толкова четене и кашата, която се вареше на главата ми, нищо свястно не направих.
Важното е, че някакви хора(да ме извинят, че ги наричам така - те са Хората) най-накрая повярваха в мен и в това, което мога. Важното е, че самата аз повярвах в себе си.
Трудна година беше. Сега си давам сметка за всичко, което изведнъж почука на вратата ми и нахлу с пълна сила. Не попита има ли къде да остане, може ли, няма ли да пречи. А аз се примирих с новия си съквартирант и се научих да го обичам.
Като се започне от ужасната есен, когато между Метро и прекрасното място, където живеех застанаха моята наивност и разбитите мечти на двама души. После обратно в Студентски... но не в старата стая... Веднъж като си тръгнеш от някъде, няма как да се върнеш. Нова стая- нов късмет. В моя случай - ужас! Никога не бях живяла сама. Изпитвах панически страх от това да заспя без друг човек на съседното легло. Но то така си и прашасва и до днес. Идват приятели, които от време на време запълват празната половина от стаята. Опитват се да се преборят с духа на празнината, който ме изтезаваше първия семестър.
Много работа, малко учене. Бях свикнала да минавам по тънката лайсна. Досега учех нещо, което ми се отдаваше и нямаше нужда да осъмвам преди изпит с ксерокопия на лекции в ръка. БАМ! Слаб 2 ... правото не можа да замине в историята, а е част от бъдещето ... не се знае още кое бъдеще точно. Пет дни по късно ... БАМ! Слаб 2 ... математика 1 също премина от графа предстоящ в графа септемврийски предстоящ. И разбрах , че 3 е оценката, която се изкарва най-трудно. Разбрах, че трябва да се учи, ако искаме да постигаме успех в Софийския. Разбрах, че трябва да стана още по-силна, за да се справя с това. Научих се да се боря за нещата, които искам, макар и да ми коства много. После, когато се прибереш след изпита, седнеш на леглото в празната стая и останеш сам, няма как да не се усмихнеш, знаейки, че си се преборил още веднъж. Моите битки са такива, знам че за някои е смешно. Но аз откривам нови неща ... никога не съм имала оценка под 6 в книжката, а в училище само 6 и тук-таме някое 5. В един момент ми се наложи да порасна и да осъзная , че хората, които се справят по-зле от нас не са по-глупави, по-неподготвени, по-бавни ... всичко е шанс. Дали ще изтеглиш правилния билет ... Както всичко друго в живота ... дали ще те запишат в правилното училище, дали ще избереш правилната гимназия, дали ще срещнеш правилните хора, дали ще бъдеш с правилния човек... Няма как да знаем ... Единствено се надяваме, че някой мисли за нас. Борим се, но не винаги се получава ...
Хайде, скоро пак... Засега ще се потопя в унгарската литература ...