Има сутрини, в които се събуждаш с едно такова особено чувство. Все едно, че нещо ще се случи.
Отваряш очи и го виждаш на тавана - написано с огромни червени букви, които приблясват като казино в Лас Вегас - ДНЕС!!! Ставаш, отиваш в банята, поглеждаш се в огледалото и то просто крещи в лицето ти- ДНЕС!!! Пускаш телевизорът и водещите на новините ти казват: ДНЕС!!!
Цял ден си ходиш с усещането под мишница и чакаш. Все едно си на опашка за хляб и се надяваш, докато стигнат до теб, хлябът да не свърши. Потриваш нервно запотени ръце и си мислиш: Ами, ако нищо не се случи? Но веднага прогонваш тази досадна мисъл- Днес е, бе! Сигурен си! Слагаш фешън дрешки, пръскаш се със скъп аромат, подбираш някакви бижута, колкото да блести нещо по теб. Излизаш и преди да слезеш и три стъпала се запъхтяваш- от толкова много очакване ще се пръснеш. Какво ли ще е? Очакваш ли го или ще е нещо ново? Искаш ли го или не си и помислял за него? Свят да ти се завие вече.
На спирката се оглеждаш - може би ще спасиш някого, може би ще се влюбиш, може би ще си купиш лотариен билет и ще спечелиш. Оглеждаш се и дори в най-малките неща започваш да намираш закономерности. Присвиваш очи, за да видиш през повърхността къде е това твое чудо.
Бързаш... но не като друг път... по-бавно. Вглеждаш се във всеки един човек на света около теб. Едно куче идва и започва да маха с опашка. Това ли е? Хм ... ама че странно.
В книжарницата преравяш всички рафтове и чакаш знак. Нищо...
В хранителния преглеждаш срока на годност на всяко нещо, което слагаш в кошницата. Нищо...
Прибираш се ... излъгано очакване и копнеж по неизживяното Днес. А толкова се беше залисал, че не забеляза нещата, които ти се случиха.
На стълбището не видя бабата от горния етаж, която имаше нужда от помощ с чантите. На спирката не обърна внимание на малкото момиченце, което те помоли за 20ст., за да си купи гляб.
В книжарницата забрави да спреш поглед върху онова симпатично същество, което ти помагаше да си избереш някаква книга. Два часа тича след теб, с надежда да го забележиш, но ти не... нещо беше разсеян.
В хранителния пък ти предлагаха да купиш минерална вода със стикер, който се изтрива. Точно тази туба, която искаха ти да вземеш имаше плазмен телевизор под сивото поле.
А вкъщи забравяш да обърнеш внимание на себе си. Че нали без теб , твоето Днес никога няма да дойде!!!