You did not bare the shame
You resisted
Sacrificing you life
For Freedom, Justice and Honor

From the German Resistance Memorial , Berlin

Едно е толкова пъти по-голямо от нула, колкото безкрайност по безкрайност е по-голямо от едно!

Когато си мих зъбите тази сутрин, съм се изцапала с паста за зъби. Голямото петно на горната ми устна така и си остана незабелязано за мен. Облякох се и излязох в слънчевата сутрин. Една ведрина струеше от всичко наоколо. Качих се на автобуса и хората ми се усмихваха, слязох и усмивките продължаваха. И аз им се усмихвах. Посмислих си, че и те са се събудили със същото прекрасно чувство като мен. В подлези, по главната, в паркове, навсякъде ме преследваха усмивки и сподавен смях. Колко ли глупаво съм изглеждала аз ухилена до уши с петно от паста за зъби, цъфнало на горната устна. Отидох на работа и там поне се намери една човечна душа, която да ми предложи огледало. СРАМ!
Явно, ако не предизвикваме смях у хората, те никога няма да ни се усмихнат на улицата.
Явно всички са заети със своето щастие и намират секунда само за чуждото нещастие.

Утре пак мисля да забраявя едно петно паста за зъби на горната устна.

Вярвам

Глагол, тип 186, несвършен вид

1. Убеден съм, че нещо е истина; приемам за истина.
2. Убеден съм в съществуването на религиозни и фантастични същества и предмети.

Хората изминават хиляди километри,
само за да проникнат на няколко сантиметра един в друг...

How I Fell in Love with You

Понякога правим грешки. Понякога грешките са за добро. Да се влюбя в теб беше едно объркване. Случайна среща на химически вещества, едно БУМ в моята тиха вселена. След него се роди малка червена планетка, пулсира и всеки ден расте все повече и повече. Вече е толкова голяма, че тялото ми не я побира. Може би ще трябва да ти я покажа, да ти дам половината. Тогава и ти ще чуваш музиката, и ти ще се усмихваш на изгрева, и ти ще заспиваш с надеждата, че утрешния ден ще бъде по- хубав от днешния.
Иска ми се да излезем в снежния следобед, да ти покажа всички красиви места, на които обичам да ходя. Иска ми се да те запозная с хората, които ме карат да се усмихвам, с тези, които ме ядосват, с тези, които нищо не значат за мен. Иска ми се да ти покажа предметите, които ми напомнят за теб.
Искам да ти покажа каква съм ... и ако след това искаш да бъдеш част от моя малък свят, ще ти отстъпя половината.

Running away

Така и не се научих как да поствам клипчета тук. Така и не се научих как да се държа с хората, как да не ги наранявам, как да им показвам, че ги обичам. Прегръщам ги, когато се видим, защото нали така правят приятелите? Прегръщам ги, когато се разделяме, за да запазая още миг частица от тях, от техния ту прекрасен, ту страшен свят. Споделяме си всичко, което стане, защото споделената болка е половин болка. Плачем един с друг, един без друг, един за друг. Смеем се по същия начин. И пак знам, че има нещо, което не правя както трябва, някъде греша по пътя към човешките сърца. Затова ли все съм самотна? Или това се наричаше "карма". Хората се оправдават с кармата за всичко - от провалената си връзка до закъснелия автобус, от дъжда до лъча слънце през прозореца сутрин.
От социалния ми характер остана една избягала прашинка. Вече нямам нужда да споделям живота си с другите, защото те нараняват много. Отвориш се като цвят на дърво и шантавия климат на нашето време донесе отново зима. И цветовете ти измръзват и падат един по един. Накрая, когато дойде лятото, нямаш нито един плод, който да дадеш на света. Завиваш с листа срама си и се молиш никой да не е забелязал.
Затова Running away , докато не е твърде късно!
http://www.youtube.com/watch?v=OmGR74fEz1Q