събота, 9 февруари 2008 г.

Животът

Животът май е поредното нещо, с което не разполагаме. Купуват го, продават го, гаврят се с него и нищо не можем да направим. Борим се, опитваме се да се разпореждаме с него и пак не успяваме. А когато най-малко очакваме и си мислим, че сме го овладяли, разбираме, че се изплъзва от пръстите ни и ни се надсмива нагло. Плачем, молим се за секунда още, но вече е късно. До вчера ние сме взимали, а днес взимат от нас...
Кога ли ще се научим да се радваме на всяка въздишка и на всеки миг...
Кога ли ще започнем да се обичаме въпреки цялата омраза...
Кога ли ще повярваме в протегнатата за помощ ръка?
Кога ли... кога ли...
Кога...

1 коментар:

Анонимен каза...

... и кога ли ще се научим да живеем?:)