Цената на мълчанието

За тънката червена линия на кофиденциалността в одиторската професия понякога може да бъде платена твърде висока цена

От Юлияна Янкова

Мълчанието има цена. И ако въпросът е колко струва мълчанието, то може би отговорът зависи от това, за кой сектор от живота и за каква сфера от бизнеса се отнася. Защото, ако „мълчанието е злато“, то светът след 2001 г. разбра, че в някои случаи то се измерва в милиарди долари и хиляди разбити съдби. Когато през 2001 г. САЩ преживяват един от най-мащабните икономически сривове с фалита на водещата енергийна компания и отличника на Уолстрийт – Енрон, колапсът й струваше на нейните акционери повече от 60 млрд. долара, а 5600 работници и служители загубиха работните си места, повече от 2 млрд. долара изгоряха в пенсионните фондове.

Къде свършва тънката червена линия на конфиденциалността и откъде мълчанието спира да бъде злато и се превръща в престъпност? Може би това е въпрос с повишена трудност, на който и в бъдеще ще се търси отговор.

Но надзорните органи - първо в САЩ, а от тази година и в Европейския съюз (ЕС), предприемат мерки, с които да бъдат ограничени злоупотребите, а изискванията към независимия финансов одит - да бъдат завишени.

До март 2008 г. всичките 27 страни - членки на ЕС, трябва да синхронизират законодателството си с новата Директива 8 на ЕС. Тя влезе в сила от май 2007 г. и с нея се регламентира законовият одит на членовете на ЕС. У нас процесът по приемането й ще започне през септември, когато се предвижда заседание на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) да разгледа предложенията за промени на Закона за независимия финансов одит, който не е променян съществено от приемането му през 2001 г.. След приемането му от ИДЕС проектът ще бъде представен в Министерството на финансите, а след това в Министерския съвет и парламента.

Една от най-съществените промени, която се предвижда, е създаването на орган за публичен надзор на одиторската професия, продиктувана именно от скандалите с Енрон, Парламат, Уърлд Ком и от последвалия фалит на една от петте големи одиторски компании - Артур Андерсън.
В момента одиторският бизнес се доминира от така наречената Голяма четворка, в която влизат КPMG, PriceWaterhouse/Coopers, Делойт и Туш и Ърнст и Янг.

Според ИДЕС Голямата четворка не допуска контрол от страна на етичната комисия на местната професионална организация, а случаите на санкционирани представители на гилдията изобщо са не повече от двама-трима годишно.

Ето защо органът за публичен надзор на одиторската професия ще има правомощия да следи за правилното одитиране. Предлага се той да се състои от 7 души, като само трима да са одитори, а останалите четирима – представители на БНБ, Комисията за финансов надзор, на работодателите и дружествата от публичен интерес. Друго изискване е председателят на органа да не е практикуващ одитор.

С цел повишаване на качеството на професията и осигуряване на независимост на мнението с промените в закона се предвижда още минимум 75% от собствеността на одиторската фирма да бъдат в ръцете на регистрирани одитори, а не както е досега – до 51%.

Промените предвиждат още и ограничаване отговорността на одитора – до не повече от три пъти цената на одита. Така, ако клиентът го е наел за 3000 евро, не може да го съди за 300 000 евро, ако е недоволен, а само до 9000 евро, коментираха експерт-одитори, работили над законодателните промени.

Какво е мълчанието
Според еЕтичния кодекс на професионалните счетоводители, в сила от юни 2006 г., който се прилага и у нас, професионалните счетоводители са задължени да спазват конфиденциалността относно информацията за делата на клиента или работодателя, получена в процеса на изпълнение на професионалните услуги. Задължението за конфиденциалност продължава, дори и след края на взаимоотношенията между професионалния счетоводител и клиента или работодателя, се посочва в документа от над 200 страници, изготвен от Международната федерация на счетоводителите. Освен това професионалните счетоводители са задължени да гарантират, че персоналът, който е под техен контрол, или лицата, от които се получават съвети и помощ, спазват също принципа на конфиденциалност, гласят разпоредбите.

Има принцип на кофиденциалност за самия бизнес, но отчетът е публичен и той трябва да бъде показан вярно и честно, казва Стефан Ненов, управляващ съдружник в Moore Stephens Bulmar. Иначе фирмата и одиторът спазват принципа. „Аз наскоро отидох в една фирма и там собственикът ни казва: “Ще ви наемем, но искам да ми кажете как става при конкуренцията”, и аз му заявих: “Благодаря, довиждане, нямаме повече работа тук“, допълва той. По думите му е противопоказно одиторът да издава какво върши конкурентната фирма.

Как става смяната на одитора
Смяната на независимия одитор в различните страни е уредена различно. В някои страни има ротация по закон. Например в Италия одиторът трябва да се сменя на 7 години, ако е бил КПМГ, идва PriceWaterhouse/Coopers, ако е бил PriceWaterhouse/Coopers, идва Делойт и Туш или Ърнст и Янг и т.н. С подготвяната промяна в Закона за независимия финансов одит също се предвижда ротация, но на партньорите (управляващите съдружници), на тези, които заверяват отчета, а не на фирмата, казват от ИДЕС.

По принцип има две противоположни мнения – едното е, че не е много правилно да се сменя одиторът на определен период, а другото е, че е добре да се сменя. Практиката е разнообразна в Европа. У нас се сменя одиторът, когато се сменя одиторът на компанията майка, или ако клиентът не е доволен, той има право да смени одитора.

Но при Голямата четворка на групов принцип това е много трудно – дъщерното дружество трябва да даде обяснения на централата защо го сменяш и така нататък.

В България водещи са КПМГ и ПрайсУотърхаус след това е Делойт и Туш и след това Ърнст и Янг. Тази класация в другите страни е различна.

Често има много противоречия между ръководството и одиторите. Но одиторът в крайна сметка смята, че ако покаже абсолютно всички грешки, ако има противоречие, той ще бъде сменен. Една фирма от Голямата четворка може да си позволи някой да я смени, макар че има клиенти, които не са склонни да изпуснат, докато една малка фирма знае, че ако изпусне този клиент, много трудно ще намери друг, който да компенсира загубата на този, и се правят компромиси, включително и от Голямата четворка, но на по-друго ниво.

Артур Андерсън бяха заверявали много дълги години компромисни отчети на Енрон, Уърлд Ком и изведнъж балонът се пука. А те бяха най-голямата одиторска фирма в света и поведението им беше на патриции и с много голямо самочувствие, но самочувствие в балон, твърдят от бранша.