Пияна съм и те мразя!
Казвам, че съм те забравила, но лъжа.
Искам да съм с теб, но без други, а знам, че е невъзможно. Ти винаги ще гледаш встрани. Аз винаги ще пиша с правописни грешки, ще се смея на новата ти прическа и ще се питам: Защо те обичам. Ти ще пиеш с приятели, аз ще пуша на терасата и ще се мразя, защото съм слабохарактерна. Ще се събуждаш в чужди легла и ще се обличаш трескаво(нали никога не заспиваш на чуждо място, а напоследък все по-често ти се случва). Аз пък ще танцувам с всеки в дискотеките, за да се опитам да те накарам да ревнуваш(неуспешно). Ще гледам сериалите, които ми препоръчваш(с надеждата да осъзная, че герои в тях си самия ти), а твоето тяло ще бъде притежавано от всяка с етикет "Путка".
Попитах те: И какво им харесваш? Те са всякаквите! Те са лесните!
А ти ми отговори: На мен за какво са ми други, нали си имам теб.
Да, аз съм за приятелите ти- да ги забавлявам с остроумие и интелект, аз съм за родителите ти- да покажеш, че си в сигурни ръце, аз съм за курвите- да предизвикаш тяхната ревност, аз съм за шефа ти- да покажеш колко си благонадежден с такава жена, аз съм за децата ти- да пълнея и да се потя с готварска книга до печката, аз съм за съседите- да плащам на чистачката в блока, аз съм за магазинерите- да купувам бирата и краставиците за салата, аз съм за официалната част и ако ми се отвори парашута и за веселата. Свирка, две и после седмици суша.
Не се преструваш, когато ме целуваш с отворени очи, така било като обичаш някого. Не се преструваш, когато повтаряш колко съм красива. Не се и преструваш, когато ми казваш довиждане с поглед през рамото на някоя кифла в чиято коса е пръднал слон.
Мразя ги! Мразя всички наточени като шпагата на Д'Артанян мацки, мразя и глупавите, мразя умните, мразя свиркаджийките и тези, които ти позволяват да правиш всичко с тях. Мразя слабохарактерните, мразя силните... Като се замисля... МРАЗЯ ВСИЧКИТЕ!
Какво виждаш в тях... По дяволите... Какво те влече към тях. Какво не ми достига?
Колкото и да се питам, колкото и да пия, колкото и да пуша, нищо не ми идва наум! Съсипвам се ден след ден, виждам те в шарките на килима, между хората на спирката, виждам те в кафето над което цикля с часове, чета те между редовете на учебниците... МРАЗЯ ТЕ ... и съм пияна!

Напоследък ме налягат мисли и хора. Напоследък се опитвам да се пречистя, за да започна на чисто. Всеки прави грешки, всеки се дави, но не всеки успява да изплува. Аз прекарах твърде много време под водата. Опитах се да се откопчая от хората, омразата към които, ме беше приковала за дъното. Един по един им прощавах. Един по един ги забравях. Един по един преставаха да ми пречат.
Преди година в живота ми се появи някой специален. Почука на врата, не влезе, поговорихме и си замина. Една година се опитвах да стигна до него. Купих си карта, компас и топли дрехи. Нещо не можах да се ориентирам. Искаше ми се да изкрещя колко много желаех да съм с него. Но някак си не ми достигаше глас. Болният ми мозък проектираше действителността в някакви невиждали измерения. Един поглед беше докосване, докосването- дума, думата- обещание, обещанието- вечност. Но моята вечност не е толкова вечна. Моята вечност са дни, месеци, най-много година.
След една неуспешна връзка, отново почука на вратата ми. Този път влезе, остана цяла нощ. След него чистих, опитах се с препарати да измия аромата му, опитах се с музика да заглуша думите му, а с нож се опитах да го изрежа от сърцето си. Само пеперудите от стомаха не можах да махна. Опитах се да ги повърна, но те се загнездиха още по-трайно там. Смеят се, пърхат, порязват ме отвътре. А външно се усмихвам, за да не си помисли някой, че съм луда или че съм болна от нещо, което може да ги зарази. Като се замисля... болна съм... болна съм от несподеленост...