Монолог на Снежната Кралица

"Аз живея в Двореца. Всички го знаят,
но никой не влиза в кристалните двери,
отдалеч обикалят и тайно ме мразят,
а уж аз съм лошата, уж аз съм Ледена.

Като вечност е дълга косата ми бяла,
годините вплитат във нея снежинки,
на преспи се сипе по лицето и тялото,
красива и жива. До днес непомилвана.
Аз съм в бури зачената, в сняг съм родена
и бушуват у мен студове двеста бала.
В моя северен свят единствено топъл
е кристалният поглед на едно огледало.

Казват – криво било, красота не познава,
вкаменява сърца и разпръсва нещастие.
Не разбраха до днес огледалната тайна –
то само показва в какво сме пораснали,
какво сме стаили дълбоко, на дъното,
в какво сме превърнали своята вяра,
тихия страх да закрачим по стръмното
и огромното наше, изплашено нямане.

В Двореца ми, точно в сърцето му празно,
днес влезе човек. Нещо странно се случи –
зашептяха в ъглите премръзнали тайни,
изпълзя топлина, зазвънтяха капчуци...

Цяла вечност е дълга самотата ми бяла,
на преспи се сипе тъгата в очите ми.
Разбих своя образ – убих огледалото.
Аз съм Снежна кралица, която обича."

"Вампир" от Антон Страшимиров

Режисьор: Георги Михалков
Помощник режисьор: Анастасия Сотирова
Сценография и костюми: Петър Митев
Авторска музика: Иван Драголов
В записа участват музикантите:
Петър Момчев – саксофони
Стоян Янкулов – ударни и перкусии
Костадин Ненов – тамбура и бисерница
Вокален квартет: „Еуфония”

Малама – Мария Каварджикова
Вела – Александра Сърчаджиева
Динко – Веселин Анчев
Жельо – Теодор Папазов
Марко - Васил Банов
Марковица – Нели Монеджикова

Сезон 2007/2008

„ВАМПИР” е...

...пиеса за жълтиците, за копнежите и за цената, с която плащаме привилегията, да бъдем различни. Пиеса за ръбовете по нас, за кривите ни дънери и опърпаните клонаци, за вампирите около нас... и в нас. Пиеса за любовта.

Страшимиров не се занимава с оценки. Напук на традиционния християнския дуализъм (или шизофрения – както предпочитате), където етикетът поставен на реалностите е по-важен от самите реалности. Добро, зло, правилно, грешно... непрестанно поставяне на знаци плюс и минус... Страшимиров разказва. Дълбокият мрак, в който се лутат героите му, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите му търсят мястото си сред другите, и най-вече за сметка на другите. Всичко е оголено, автентично... документално. Човек се вглежда в себе си, и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. До своя край, до края на някой друг... А дали се е вампирясвало тогава по-лесно, от колкото днес... Не е сигурно. Аз не съм сигурен.

Колко години са минали... сто, вече повече от сто. Ние сме различни, гайлетата и кахърите ни са различни, това дето ни тегли напред, онова що ни дърпа назад, е различно... Други са и дуварите помежду ни. Еднаквото е, че все ги има. И ако нещо ме стъписва днес, в нашия все по-малък свят, то е колко големи са били хората, когато са вървели по пътя си пеша, и с години. Това са героите на Страшимиров. Не добри или лоши люде, не прави и криви, а истински. Рошави, диви, големи като звездите по полето нощем.

Някъде по пътя си един към друг, губим себе си. Някъде в очите на другите, където четем какво сме и не сме, губим усещането за това какво сме и не сме. Някъде между думите, сред които се лутаме, губим всичко онова, за което няма думи. Докато накрая – предадени и от самите думи – оставаме сами насред лабиринта, без спомен за началото, без представа за края... Голямата литература започва от тук. Започва от музиката, която думите, след всичките си предателства и изневери, все още носят. Великата литература размесва в палитрата си всички тези безсмислени думички-боички и рисува. Картини. Не това, което е добро или зло. Това, което е.

[IF]

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

--Rudyard Kipling

Ръдиард Киплинг - АКО

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!