Напоследък сериозно съм се размислила над човешките отношения. Над това колко далеч сме един от друг и как все по- рядко ни се случва да се разбираме.
Замислих се колко трудно хората намират приятели. Как в днешно време това понятие е застрашено от изчезване. Дали заради егоизма, дали заради безразборната му употреба. Може вече да се е изморило и да се е отдеглило някъде далеч.
Лично за себе си мога да кажа, че съм една от малкото , които могат да кажат, че имат приятели. Доскоро не го осъзнавах и не го имах за нещо уникално. Бях забравила колко страдах, когато ми липсваше тази ... "екстра". Добре че има кой, от време на време, да ми показва пътя.
Замислих се над всички истински, не толкова истински и фалшивите приятелства, които съм виждала на пътя си. Четох бележки от училище, гледах снимки...
Понякога забравям да кажа колко много обичам пиятелите си. Забравям и да им го покажа.
Затова... към всички, които имат приятели: изживейте това, което ви се е паднало от тотото, защото не е лесно да уцелиш 6-ца. Към тези, които нямат: ако сте достатъчно чествни със себе си, ще откриете човек, който ще иска да бъде ваш приятел.
Аз самата нямах приятели до 9клас и сега се радвам, че съм ги открила едва тогава, защото съумях да ги оценя и да направя компромисите, които иначе биха ми се сторили излишно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар