Анти-дума на годината в Германия

От 1991 г насам жури от независими експерти- езиковеди и журналисти - избират " анти-дума" на годината в Германия. Търсят се думи, които са неподходящи, а често и обидни за човешкото достойнство.

Журито получи близо 1700 различни предложения, дошли от германските граждани и в крайна сметка избра "Herdprämie" - което ще рече в свободен превод " премия за стоене до готварската печка". Имат се предвид онези германски жени, които остават в къщи за да гледат малките си деца, защото не желаят да ги пращат в детска градина. За тях германският ХСС беше предложил, държавата да им плаща определена финансова сума, която да е приблизително толкова голяма, колкото струва едно място в детска градина, а те се субсидират от държавата.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Къде е мястото на майките - край огнището и децата или в професията ?

Искането на ХСС е недопустимо според партията на зелените

Автор на новата анти-дума на годината е Ренате Кюнаст от партията на зелените, която в остро полемично изказване обвини християнсоциалния съюз, че иска с помощта на парична премия да привърже жените към огнището, вместо да стимулира професионалната им реализация. Шефът на журито казва:

"Готварска премия е междувременно широко разпространена дума, която вече е на път да се превърне в сериозно понятие. Избрахме я за анти-дума на 2007, защото е замислена така, че да обиди онези майки, които отглеждат децата си сами, а това ни се стори просто недопустимо."

Други анти-думи от предни години са "етническо прочистване", "зона, свободна от чужденци",, колатерални щети, "производителност при съкращаването на работни места " и др.

Чели сте твърде много Пратчет, ако...

• Смятате, че блатните дракони са много удобна запалка.

• В кафенето поръчвате клачианско кафе.

• Избягвате да произнасяте на глас онази цифричка... хмммм... онази, същата... която е равна на девет минус едно или на пет плюс три.

• Винаги гледате на камилите с нескрито уважение.

• Като си купите лекарство, търсите в състава му сушени жаби.

• Учудвате се, че в библиотеката няма майм... орангутан.

• По цял ден висите в нета и се ровите за нови преводи.

• Не ви се вярва, чев обикновените реки човек може и да потъне.

• Ако ваша приятелка сподели, че иска да стане шивачка, смутено се изчервявате.

• Искате си разписка, когато ви ограбват.

• Някой издава вопъл "Ааргх!", а вашата реакция е повече от неадекватна.

• Стоите до клетката на мирно уукащ си орангутан и по някое време изцепвате: "Да, времето наистина е чудесно!"

• По улицата внимателно оглеждате всички полицаи и търсите поразително сходство със старите български царе.

• Смисълът на словосъчетанието "смъртна умора" за вас е нещо повече от преносен.

• Словосъчетатието "старата с косата" предизвиква у вас асоциация не за смъртта, а за възрастна селянка.

• Когато получите писмо, написано изцяло с главни букви, си мислите, че е от самия Смърт.

• Мислите, че смятането ви се удава най-добре при ниски, ама много ниски температури.

• Когато гледате афиша на новата хитова кинопродукция, без да искате търсите обявление за участието на 1 000 слона.

• Интериорът на стаята ви е издържан в октариновата гама.

• Смятате, че в състава на истинската баничка задължително трябва да има пясък.

• Вече не употребявате думата "психология", а я заменяте с "главология".

• Отнасяте се с повишено внимание към хора с изразителни сини очи.

• Знаете, че боговете не само са глухи за молбите ви, но всъщност наистина са глухи, че и слепи, глупави, а понякога и сакати.

• Като видите таралеж се изчервявате и бързичко се обръщате настрани.

• Изпадате в амок, ако видите бял кон да се приближава до облечен в черно конник със слабо телосложение.

• През по-голямата част от времето ви се струва, че някой постоянно хвърля зарове.

• Когато по новините показват митинги и разни стихийни бедствия, се оглеждате за ССПГ Диблър.

• Държите "Кама Сутра" и всички останали книги с подобно съдържание във вана с лед.

• Гордеете се, че вашата котка е автентична.

• Ако някой яде супа от костенурка, го обвинявате в извършване на светотатство.

• Не можете да гледате обърната по гръб костенурка, дори и да е плюшена играчка.

• Стараете се да не си купувате хляб от магазин,където продавачът е нисичък и със здраво телосложение.

• ДЕЙСТВИТЕЛНО не забелязвате високата фигура в черно – всъщност не виждате никой, който е по-висок от вас.

• За вас всяка пълна девойка е оперна певица.

• Когато ви спре някой нисък и грозноват полицай, му искате удостоверение, че е човек.

• Смятате, че безпаметното пиянство е най-добрия начин за възход в кариерата.

• Можете да изядете плъх, но САМО с кетчуп.

• Убедени сте, че в килима също има живот – и то какъв.

• Винаги пеете правилно песента за златото, при това без да объркате куплетите с припева.

Изпит в различни жанрове на метъла

Tраш метъл: Студентът влиза залитайки в аудиторията, изяжда билета си, отговаря не по темата и си излиза.

Хеви метъл: Студентът пристига, яхнал чопъра, кьоркютук пиян, при влизането допива бутилка бира, хвърля я на катедрата, изтегля си въпрос, оригва се звучно, отговаря и си излиза.

Дет метъл: Студентът влиза, убива преподавателя и си излиза.

Блек метъл: Изпитваният пристига късно вечерта, завързва преподавателката и я провесва от тавана, след което жестоко я измъчва, оцапвайки масата, върху която е нарисувал пентаграма с кръвта на младенец.

Гор метъл: Влиза залитайки в аудиторията, изнасилва преподавателката, след това я убива, изнасилва я още веднъж, изкормва тялото и изяжда вътрешностите, размазва останките по цялата аудитория и отново я изнасилва.

Дум метъл: Студентът си изтегля билет, но осъзнава, че никога няма да отговори на тези въпроси, изпада в депресия и се самоубива. Трупът му е изнасилен от всички присъстващи.

Прогресив метъл: Студентът пристига с китарата си и изсвирва 26-минутно соло, в следствие на което професорът умира от скука.

Глем метъл: Преподавателят пада от стола си от смях при вида на студента и му поставя отличен. Студентът събира козметични продукти от присъстващите момичета и оцветява изпитните билети в розово.

Грайндкор: Студентът пристига, минута-две размахва ръце и реве нещо нечленоразделно, след което си тръгва.

Ню метъл: Панталоните на студента се закачат за вратата и той не може да влезе в аудиторията.

Индъстриъл: Студентът пристига целият в кал и мръсотия, псувайки на майка, и охраната го изхвърля.

Готик метал: Студентът пристига с черна карета, влиза в аудиторията, като си поправя грима и демонстрира патос, изпада в депресия и се разплаква. После си спомня за смъртта и още веднъж изпада в депресия. Изтегля си билет, вижда, че въпросите не са ИСТИНСКИ, и изпада в патосна депресия. Преподавателят също разбира това и също се депресира. Всички останали се депресират и заплакват. Изпитът не се състои, светът не е съвършен.

Пънк-рок: Студентът пристига облечен в черно сако, пиян като кирка и без зъби, плюе на пода, изпикава се върху масата с билетите, като опръсква леко преподавателя, оригва се и заспива.

Руски рок: Влиза група студенти, които постоянно си отстъпват място един на друг и се черпят с бира, събират по 2-3 рубли от всеки присъстващ, после всичките седем отговарят на един билет и си заминават с трамвая, като го клатят.

Пауър метал: Студентът идва в елфически доспехи, отговаря на всички въпроси от билета и на въпросите на преподавателя и си тръгва на бял кон.

Фолк метал: Студентът влиза, свирейки на цигулка, акомпанира му тълпа от други като него, но с най-различни инструменти. Като свършат със свиренето, си тръгват, без да отговорят.

Викинг метал: Студентът тегли билет, веднага изгонва отговарящия преди него, сяда на мястото му и разказва за подвизите си, като размахва брадвата, а после убива преподавателя. На тръгване обира бижутата на всички и подпалва университета.

Батъл метал: Нахлува орда студенти в доспехи, които убиват всички наред и чупят всичко по пътя си, след което пробиват стената и си отиват.

Хардкор: Студентът разбива вратата с глава и започва бясно да се тресе и да търчи из аудиторията, крещейки нещо, след това се трупясва на пода.

Мръсните думички в българския език

LifeJoker

Бизнесмен

Съвсем в духа на новото време, с развихряне на пазарната икономика мало и голямо се хвърли да прави частен бизнес. За зла участ на тази толкова модерна чуждица, голяма част от голямото реши да свърже на късо търговския процес и да се превърне в обикновена престъпност, движеща се в скъпи таратайки, със скъпи дрехи и още по-скъпи ланци, но присвоявайки си термина “бизнес”. Оттам дойде и негативното отношение на обикновения, изстрадал гражданин към бизнесмените, което в свободен текст би трябвало да се превежда като “частници”, или буквално, “работещи хора”.

Застраховател

Малко поотшумяло като обидно определение, но все още актуално. Докато на запад хората си застраховат дори зъбите, краката, циците, златната рибка и какво ли още не, застрахователният бизнес в България процъфтя по различен начин. Нормално, след внасяне на определена сума пари, ако котката изяде златната рибка, би следвало да получите пари за нея. У нас застрахователите идват с бухалки, взимат ви парите и след това наплашват котката така, че хич да не й хрумва да яде рибки. Ако ли пък не, първо самите застрахователи изяждат рибката, после, ако продължавате да се опъвате, ви теглят един як бой. Това на нормален език се нарича “рекет”, но в родината продължава да се асоциира със застрахователните фирми.

Борец

Кратко точно и ясно, това е човек, който се бори за нещо, в конкретния случай на тепиха за славата на родината. За нещастие съвкупността от впечатляваща физика, начален капитал и потресаващ недостиг на интелект провокира повечето от бившите борци, при това не особено успели като спортисти, да станат бизнесмени от горния тип, което пък окончателно изгради в съзнанието ни образа на дебеловрат, кух бияч, който прави застраховки. А борец е нещо съвсем друго.

Бюрократ

Или наричани още книжни плъхове, тези достойни мъже и жени жертват здравето и зрението си, за да може държавният апарат да се движи и да ни е лесен живота. В България обаче липсата на добра подготовка, както и създадената възможност за злоупотреби по служба като краен вариант безнаказано да се свържат двата края направи съвсем незаслужено (поне що се отнася до същността на думата) от бюрократите обществен враг номер 1.

Поп фолк

Ами поп-фолка би трябвало да се изразява във възпроизвеждане на фолклорното ни наследство с модерен аранжимент, който да го прави достъпно и атрактивно за младите. Е да, ама не. Поп-фолкът в България се изравни с чалгата, сля се с ориенталската дискотечна действителност и почна да бълва простотия след простотия, докато накрая на половината народ му се изпростя докрай, а другата половина е на път да си събере багажа и да се покрие някъде в чужбина.

Реститут

Съвкупността от обезценяване на селскостопанската земя, урбанизацията, социалното разслоение и бюрократите, въртящи собствен бизнес изкара реститутите като най-долните гниди на обществото. Един вид, получаваш нещо наготово, незаслужено, нищо че прадядо ти си е скъсвал задника от бачкане. А в крайна сметка тия, които изкараха някаква сериозна далавера от реституцията и не бяха ощетени всъщност май го направиха чрез съвсем различни механизми.

Блондинка

Айде бе! Лошото име на блондинките и митовете колко са тъпи, не са българско изобретение, нито пък се дължат на появата на Вяра, Надежда и Любов в Биг Брадър. Те датират още от първите издания на американския Плейбой и откровената кухота в главите на звезди като Памела Андерсън.

Американец

Така и никой не осъзна, дори и самите американци, че Америка не е държава, а континент. Даже два. Но пък за сметка на това сложното произнасяне на абревиатурата САЩ, невъзможността да се правят съставни от нея и откровено империалистическата политика на гореспоменатата държава направиха от “американец” синоним на “световно зло”, при това тъпо.

Е, сигурно има и още много незаслужено превърнали се в синоними на нещо лошо думички, но пък прави лошо впечатление липсата на традиционни такива като “полицай”, “данъчен инспектор” и още редица други – неприятни личности, но гарантиращи законността и реда, когато си изпълняват съвестно задълженията.

Именник на българските кутсузлии

Shannara
В първите дни от приемането на България в ЕС изниква въпросът дали българските история и култура няма да бъдат претопени в общото европейско наследство и бъдеще. Много се изговори по тази тема – някои хора посочваха, че интеграцията ще ни обезличи, други напомняха, че българите са запазили самосъзнанието си и през най-тежките векове на робство. Личното ми мнение е, че ние ще продължаваме да се тупаме гордо по гърдите „булгарише, булгарише”, което всъщност не е толкова зле, колкото ви изглежда. Все пак нация, която подписва петиции, за да запази правото си на безакцизна домашна ракия и производство на шкембе-чорба според мен знае как да се самоопределя като различна.

Но не това е темата на тази статия и не за това искам да пиша (макар да съм пяла оди за възхвала на добре сготвена и силно подлютена шкембе чорба в 5 сутринта след препиване с домашна ракия*). Мисълта ми беше за нашето по-конкретно бъдеще, а именно – децата ни. И техните имена. Вдъхнових се от една статия, в която се говореше за момиченце, наречено Европа.

Много народи вярват, че името определя човека, а не обратното. Въз основа на името се правят хороскопи, предрича се бъдещето на носителя му. Голям брой от българските имена са пожелателни за определено качество – Храбър/Храбра, Тихомир/а, Станимир/а, Благой... Някога дори е имало обичай, ако детето е болнаво да му се променя името на Желязко/а и Здравко/а например. Други имена са просто наследство от качество или професия на някой прадядо – понякога става дума за малките имена, но по-често за фамилиите – Чорбаджийски, Свинаров, Овчаров, Абаджийски и т.н. В смисъла на пожелателните имена бях силно потресена от името Европа – разбирам, че бащата е евро-оптимист, но този избор говори за два варианта: или никога не е чел древногръцка митология, или зоофилията не го притеснява.

Много от типично българските имена безспорно са остарели поради звученето си – Пена, Мара, Гинка, Евдоки, Груйо, Курти... Други имена са вече изхвърлени от списъка на приемливите поради историческите промени – Сталин, Ленин, Хитлер, Свободка, Първолетка.

В стремежа си да дарят отрочето с необичайно и запомнящо се име, много родители вместо да търсят алтернативата в други български имена, обричат децата си на откровените подигравки на малките и скритите подхилквания на възрастните.

Доста от популярните имена са заимствани от небосклона на фолк- звездите – Глория, Анелия, Нина (вместо Николина), Кондислав. Лошо няма, важното е разнообразието. Интересното е обаче, че освен фолка и други жанрове на музиката дават своя принос в списъка на българските имена – така например за миналата година са регистрирани две новородени с името Елвис, едно с Мадона и три с Мерилин (полът тук е неизвестен). Забелязва се и вълна от латино-имена, тръгнала от множеството колумбийски и венецуелски сериали – Педро и Игнасио звучат къде по-по от Петър и Игнат, за Аура да не споменавам... Една моя позната пък си кръсти момиченцето със звучното Патрисия, което се умалява на Пати, и то в район, където произношението се характеризира с потъмняване на „е” в „и”! Намерили са се и киномани, които от вълнение са кръстили синовете си Тарзан и Зоро. Мога само да се надявам, че в близко бъдеще няма да се появи Трите-Хикса (не ви ли се струва, че подписа би говорил за необразованост?) и Супермен (хмм, фройдизмът ми пее в задната част на мозъка с разни предположения).
Спазването на старата българска традиция децата да се кръщават на бабите и дядовците понякога поставя родителите пред спорове кое от четирите имена е достойно за увековечаване. Двойните и съставни имена се явяват чудесен начин за удовлетворяването и на двата комплекта баби и дядовци. Но за нещастие е породило и няколко абсурдни имена като Маратонка (на бабите Мара и Тонка) и Йордечка (Йорданка и Дечка). В личния ми списък от нежелани имена се наредиха и Дева-Мария, Радост-Ина, Крисмислава, Борис-Втори (не е с римски цифри, уважаеми читатели – точно така си е).

Едно също така неприятно явление е и желанието за придържане към типични български думи – Ливадка, Скафандър, Марулка, Паун, Канарче, Славей. За щастие имената Потник и Проститутка все още са забранени от закона, което неизбежно навежда на мисълта, че някога е имало опити да се използват. Въпреки всичко миналата година едно момиче е било кръстено Страхотна, а едно момче – Сладун. Ех, давам на родителите една червена точка за желанието да ползват българско име, но две черни поради глупостта им. Пътят към ада е постлан с добри намерения. В случая адът е за децата. Легендарна е например дилемата на Пътка (родила се преди майка й да стигне в акушеро-гинекологичното отделение), която трябвало да избира дали името й да бъде изписано на латиница като Patka или Putka. Или си представете майки крещящи по непослушниците: „Тарзане, остави животното на мира!”, „Канарче, слез от там!”, „Ланселот, в десет да си на масата!”.

Ах, даааа, стигнахме и до другия проблем – чуждите имена, които навлизат все повече при нас. За да се избегне проблема на Пътка, мнозина родители залагат на интернационални имена като Виктория, Александър, но пък и се презорват леко с Джордън вместо Йордан, Джоана вместо Ивана. А имена като Суспенсио, Аналиа или Дионисий според мен са просто безумни. Все още е неизвестно за мен как се формират бащините имена на деца, чиито бащи се казват Ричард – дали има наставка „ов”?
За бога, братя и сестри, мислете преди да кръстите децата си – не само за това какво значат на български, а и какъв смисъл имат в латинските езици, как се изписват и умаляват. За вас може би е важно звученето, но име като Лисо, Шаро, Сульо и Мишка могат да бъдат същинско проклятие за децата ви.

* Това, естествено, преди шкембе-чорбата да е разредила алкохолния процент в кръвта ми

Светът е оцелял, защото се е смял

И тъй като няма по-хубаво от смеха, ето един линк, който ми върна вярата в разплакващите ни вицове :) Няма по- хубаво хоби от това :
www.vicmania.com

Ебаси майката на различни езици

латински: ибамус мамус
италиански: ибаре мамаре
френски: ибан льо маман
унгарски: ибамеш мамеш
немски: ибамен мамен
английски: ибаймън мамън
руски: ибаю мамаю
турски: айбън мамаън
японски: ибазицу мамицу
сръбски: мамицу ке ти йебем
гръцки: ибамимус мамимус

Bez zaglavie

V Bulgaria ima mnogo myka... tolkova mnogo myka, che edva li ima ochi, koito da izplachat vsichki sylzi, edva li ima ryce, koito da bydat protegnati po- visoko, edva li ima usta, koito da se razkaivat poveche. No syshto taka edva li ima i tolkova alchni i pylni s bolni ambicii hora. Boli... mnogo boli, kogato prirodata ni pokaje kolko sme zabravili, che ne sme nai- mogyshtite v tazi vselena. Che nad nas ima oshte niakoi, koito ni nabludava i ni sydi ... sydi ni po- strogo ot vseki sydia i ni obviniava po- jestoko ot vseki prekuror. V jivota niama bezplaten obiad... Ne mojem da naraniavame horata, da omalovajavame truda im ... da nakyrniavame dostoinstvoto im! Nali zatova sme hora... za da obichame, da proshtavame, da viarvame i da dariavame shtastie. Malko sa veche horata, koito vmesto da si kupiat niakakva djadja za 100lv , shte gi dadat na detskoto otdelenie v niakoia bolnica. Maika mi e takyv chovek . Vseki pyt, kogato sym pozvoliavala na maniite si za skypi drehi i bijuta da me zavladeiat, tia me vryshta v pravia pyt. Pokazva mi kak drugite hora se trudiat, za da izkarat zaplatite si. Kak tia samata niama pochiven den, za da moga az da ucha... i kolko bolka i prichiniavam az s egoizma si. Da egoisti triabva da sme... Ti si mi mil, no az sym si po- mil. No ne chak tolkova, che da zabravish za drugite. Nima mojem da syshtestvuvame bez drugite... bez tiahnata obich i podkrepa. Ne moga da razbera samojivite hora, tezi koito kazvat, che sa si "samodostatychni"! Nali triabva da spodelish emociite si s niakogo ... Ne moje da obyrnesh gryb na celia sviat i da se molish da poluchish neshto...
Ima mnogo pisano za tova, po kakvo poznavame bulgarite... No mai v nikoe ot tiah ne sym vidiala Egoizma. A toi mai ni e na pyrvo miasto...
Eh, Bulgario, rodino mila. Uj si nai- krasivata na sveta, a ti se padna takova losho pleme, koeto da naseliava zemite ti. To glupavo prahosva krasotite ti, zamyrsiava te, a posle neka tyrsi smetishta... Konsumira kato lud bulgarina i si misli, che sled kato vitata stylba v hola mu struva 15hiliadi leva e postignal neshto v jivota.
A kakvo stava s bednite deca na Bulgaria. S onezi, koito cial jivot ne mogat da nameriat svoeto miasto v tozi jestok sviat. Moje bi te ne sa za tozi sviat... Kakvo praviat te na Budni vecher? 7 postni iastia... 9 ili 11... Tezi deca imat kysmet, ako vyobshte imat kakvo da slojat na masata si. Tiah gi hrani druga obich... No tia hrani samo dushite im, a telata?
Bednite deca na Bulgaria... tezi, koito sa bez roditeli i posreshtat Koleda ne s jelanieto da poluchat nova kukla barbi ili sportna kola. Te zaspivat sys sylzi na ochi i s edna duma na usta: Mama! I kak vse taka stava, che tezi deca popadat v spisyka na loshite deca, ta jelaniata im nikoga ne se izpylniavat. Moje bi ima tvyrde mnogo dobri deca ili mastiloto e svyrshilo i ne sa gi vpisali v nikoi spisyk. Noshtem tezi deca letiat na krilete na liastovicata, a sutrin se sybujdat v gyrneto, tochno predi da doide zimata...
Kolko bolka ima po tozi sviat, Boje! No glasyt na Mokanina taka si i ostana nechut. Zaglushiha go mrysnite chalgi. Ili i toi se prodade za kyshei hliab...
Da, bezsporno e prekrasno da prysnesh pari v niakoi nov Mall(ne che si niamame bylgarska duma za Tyrgovski centyr), da nakarash ochite da zablestiat, da si dostavish edno udovolstvie. No zashto vmesto tova ne poharchish tezi pari da nakarash chujdite ochi da zablestiat...
Ne tova ne se otnasia za nas... Nali?!?!?!?
Loshoto se sluchva na drugite hora... Da, no ne e taka. Istinata vinagi boli. Predi da se usetish vodata te e pogylnala i veche niama kak da dishash... Samo povtariash: Dano vsichko svyrshi po-skoro.
Da Bulgario, dano cialata tazi zloba po-skoro izchezne ot nas, horata. Dai ni oshte edin shans da stanem po- dobri. I shte vidish kolko krasiva mojesh da stanesh. Tupat syrcata ni ... nie sme bydeshteto ti... Neka te napravim nova, po-dobra... I neka v teb ne idvat chujdenci, koito sa videli evtinia alkohol, lesnite jeni i discotekite, koito rabotiat do zori. Neka v teb idvat samo hora, koito she vijdat visokite sini planini, rekite i Chernoto more.
Ocham te, rodino mila...