Station for your heart

2010-07-04T22:50:00.000-07:00

Исках приказка... Само една, кратичка, можеше да бъде и само от три реда:
Те се срещнаха.
Влюбиха се.
Заживяха щастливо.
Повече не ми и трябваше. Сутрин ставах с надеждата да ми се случи нещо. Усмихвах се пред огледалото, по телефона, когато се срещах с приятели. Толкова фалшиви усмивки раздавах, че може да ме осъдят. В един момент толкова се преструвах на щастлива, че забравих всяко друго чувство. Живеех си в моя измислен, населен с въображаемо спокойствие, свят и се възмущавах на реализма на хората.
В един момент обаче, се оказа, че съм на 23 и съм в средата на нищото. Приятелите ми си купуват апартаменти, женят се, имат деца, работят... А аз??? Аз се чудя каква дрешка да си купя, каква специалност да запиша и къде да отида. Страх ме е от живота, който би трябвало да води човек на моите години. Все още се замислям дали едно докосване, една усмивка не значат, че някой ме харесва...
Като в клуб на анонимните страхливци: Здравейте! Аз съм на 23 и ме е страх от живота.
Колко смешно ... и жалко.
Затова така се вкопчих в този човек. Един следобед, без план, без подготовка... Просто ми се обадиха и спешно излязох. По пътя към спирката го срещнах. Писахме си, писахме си, много си писахме. Излязохме даже няколко пъти. Но в моя отчаян женски мозък веднага се разигра латиноамерикански сериал. Без планиран край... Ей така - за спорта. И загубих. Много по-болезнено се оказа, отколкото си го представях. Толкова болезнено, че сълзите ми пресъхнаха още в мислите ми. Стените ме гледаха - свита на кълбо и неможеща да повярва, че мечтите й са излъгани. Очакванията са неоправдани. Замъците са разбити.
Има една много хубава мисъл: В живота не е важно колко силно можеш да удариш. Важно е колко силен удар можеш да понесеш и да останеш прав.
Няма да падна. Даже няма да залитна. Животът продължава. Колко по-страшни неща има и колко по-болезнени.
Такова красиво утро. Такова жарко слънце ... стопля сърцето ми...

2010-01-30T11:34:00.000-08:00

Каквото и да напиша, ще бъде клише, ще бъде бозаво и ще се е амортизирало от употреба. Веднъж ми обясняваха, че любовта е сляпа, че не позволява на очите да виждат, на ушите да чуват, на ръцете да усещат ... така е.
Бях влюбена... и още съм. Все още заспивам с мисли за теб и се събуждам с тях. Държат чаша кафе и ме подканят да ставам и да започвам новия ден. Те ме носят до спирката, отстъпват ми място в автобуса, пишат на лекции вместо мен и после се явяват на изпити. Мислите за теб са всичко, което ме прави жива. Само мисли, защото се видя, че на действия нещата не са чак толкова брилянтни. Затова край! Като го напиша и изглежда по-реално. Прочитам го, прочитам го отново, отново, отново ... Не го приемам? Чета пак... и така докато разбера какво значи тази малка думичка, която слага началото на една безкрайност. Няма смисъл от спомени, няма смисъл от сълзи на местата, на които сме били заедно. Плаках след теб хиляди пъти, плаках преди теб, по време на случването ти в моя живот. Дълго не можех да разбера защо трябваше да се появиш ... после разбрах, намерих зависимост между важните събития и твоето присъствие. И разбрах, че няма смисъл да съжалявам, защото може да съм загубила нещо, но съм спечелила двойно повече с теб.
Всичко, което направих, беше от обич. Чувствах се долна в един момент, защото не можех да повярвам, колко глупости направих и колко компромиси със себе си. Но после разбрах, че всичко това е простимо... защото го правиш с искрено чувство. Никого не съм наранила, освен себе си. Ничий принципи не погазих, освен моите. Нищо не убих, освен надеждата да бъда по-добър човек.
Цял живот ще те обичам. Ще останеш сянка до мен. Ще идваш и ще си отиваш, а аз всеки път ще се чувствам ограбена, въпреки че си оставил в ръцете ми подарък. Не ми трябват тези неща, защото те се разбиват, когато чуя тракването на входната врата. Цветята увяхват... и аз пак не знам какво да правя със себе си.
Поставям си амбиций, гоня ги... Моля се да ги постигна! Но те всичките са нищо пред липсата ти в живота ми.
Въпреки всичко, няма да те чакам цял живот. Няма да умирам всеки път, когато си тръгваш с някоя. Няма да страдам повече. Бъди щастлив! Заслужаваш го- прекрасен човек си! Само се моля да не те боли и 0,00000001 толкова, колкото мен ме боля. Моля се и да намериш момиче, което ще те обича повече от мен.
Попътен вятър!

2009-12-16T13:23:00.000-08:00

Смъртта на часовникаря

От Мария СТАНКОВА

Осем площадки, по осем стъпала между площадките, дървен капак, скърцане на дървен капак. Всеки ден. Тридесет години. Не. Тридесет и две. Тридесет и две Коледи, тридесет и два Великдена, тридесет и два рождени дни, тридесет и два именни... Вече се запъхтявам. Много често ме хваща нещо за гърлото и стиска. Страх. Сигурно е страх, защото няма какво друго да е. Сега съм си изпрал ризата. Тя ще изсъхне след половин час. Обличам се и тръгвам. Вратата не се заключва от половин година. Мазилката се олющи след зимата, защото беше много влажно. Тук зимите са влажни, но тази беше по-влажна от обикновено. Кулата е строена през 1879 г. Заради часовника. Часовникът пък са го монтирали австрийци. Те разбират от влаги. Единият да вземе и да остане. Единият австриец. Залюбил се с наша мома и останал да навива часовника. Синът му също навивал часовника. Обаче синът на сина му си заминал в Австрия. Оттогава си го навиваме сами. И са му дървени чарковете, и нищо не им става от влагата. На часовника нищо не му става. На хората им стават разни работи... Това, времето, е човешка измишльотина. Аз, като се кача вечер на кулата... щото и вечер се качвам. Денем се качвам да го навивам, вечер - за мой кеф. Та, като се кача вечер и си гледам. Какво става на земята? Избие часовникът девет пъти и почват да гаснат прозорците. Лягат си. Защото им е дошло времето за лягане? Не. Защото така е прието. Обаче, като погледнеш по-нагоре, звездите си светят, облаците си вървят, вятърът си духа, ако му се вали дъжд, ще си повали и след девет. То ред си има навсякъде. Естествен ред. Може и божи да е, но си е както трябва. Ето например свещеникът. Сутрин се моли от шест до девет. После се моли вечер от пет до шест. Тая работа не я разбирам. Да вярваш по часовник. Три часа дневно вярваш, през останалото време си караш естествено. Или докторът? Лекува от седем до два. Ами ако ми се разболява към три и петнадесет? На мен може да ми се боледува, но на него му е време за почивка. Онзи ден ми вика: “Потрай, бе човек! Сега съм седнал да обядвам. Ракията не съм си изпил.” Ми да потрая, ама доколко? Като онези по телевизията, дето разправяха, че след десет години ще се оправим. Десет години какви? Човешки или естествени?
Ризата ми изсъхна. Някой път не ми се тръгва за кулата. Не знам какво ще намеря. Нали не се заключва врата и нощем пикаят... едно-друго... Намирам разни работи. Ще чистя. Как няма да изчистя. Добре, че са му дървени чарковете. Щяха да ги окрадат, ако не бяха дървени... А иначе се ядосват. Брат ми, като беше болен и отидох да го видя, щото ми се обажда и вика: “Ела да се погледнем, че може да е за последно.” И аз тичам на село. Пък той киха, кашля и го хванала дрискавицата. Ама нали не е свикнал да боледува. “Не знам колко време ми остава.” “От кое време - питам го - човешкото или кое?” Хората са много привързани към времето си. Затова не им вървят работите. Все си броят парите, времето. Минутата цепят... Та, като ходих при брат ми, и часовникът не бил два дни. Като се прибирам, и всички ме питат. От гарата ме започнаха: “Защо, бе, Маноле, часовникът не изби?”
На мен за тая работа не ми плащат. Навивам го, защото все някой трябва да го навие. То е като живо. Трябва да му обърнеш внимание, иначе умира. Като Геновата Кита. Той замина за три години, а тя взе, че умря, щото не говореше с друг освен с него. Мълча две години и половина и си пукна. Проклета жена беше. Урсуз. Трябва да й се обърне яката на тази риза, че съвсем е цъфнала.
Това времето много ме тормози. Щрака колелото и гледаш как всеки зъб смачква една секунда. Някои зъбци са се напукали вече, на други нищо им няма. Някой път времето минава неусетно, естествено. Друг път се точи, сякаш край няма, а иначе не е така. Секундите са сдъвкани, вече изплюти, следващите и следващите, и следващите... Удар. Кръгъл час или половинка... Сънувах сън. Преди години беше, но още ми е пред очите. Яздя кон. Аз никога не съм се качвал на такова добиче, ама сънем всичко се случва. Конят един хубав, здрав, сърцето му бие като часовник. Яхаме се с коня и пред нас - бариера. Като тези на влаковите прелези. И го усещам животното как се набира, напряга се, цялото се стяга, сърцето му спира... Ще скача. Тогава да вземе и да ми проговори: “Ако прескочим препятствието, да знаеш, прескочили сме времето. Излизаме на чисто.” И като се изплаших! Направо се вдървих. “Чакай! - викам му. - Къде ще ходим?” Изглежда, като викнах, уплаших коня. Той се отпусна, омекна, стъпи си на краката и не скочихме. След малко пак. Конят иска да скача, аз не давам. Напред - назад и се събудих мокър. Краката ме боляха, сякаш кон съм яздил... Нещо ме стяга и души. Страх трябва да е, защото няма какво друго да бъде. Страшно е да прескочиш времето. Като в приказките - прескочил през девет планини някой. И къде попаднал? Най ме е страх, че човек, като си измисли нещо, то вземе, че оживее. Времето, страхът... като са живи и са опасни.
Идва едно момче... да се учи. Искал да навива часовника. Да го навива. Търпение трябва. За всичко трябва търпение. Към времето човек трябва да се отнася много търпеливо... защото то не е естествено. Човешка измишльотина е времето. Опасно е.
Ето, разправят, че съм умрял от удар. Намерили ме в сряда в седем вечерта. В кулата. До часовника. Били ме погребали в четвъртък в два по обяд... Това за часовете и дните го разбирам. Хората само това гледат: кой ден сме, колко е часът... Но да ме погребат с тази разръфана яка! Не! Това не мога да го повярвам. Можеха да я обърнат. За половин час работа.... Значи не съм умрял... Пък и часовникът си бие, значи работи. Ризата ми е съвсем суха. Време е.

2009-12-05T15:37:00.000-08:00

Има сутрини, в които се събуждаш с едно такова особено чувство. Все едно, че нещо ще се случи.
Отваряш очи и го виждаш на тавана - написано с огромни червени букви, които приблясват като казино в Лас Вегас - ДНЕС!!! Ставаш, отиваш в банята, поглеждаш се в огледалото и то просто крещи в лицето ти- ДНЕС!!! Пускаш телевизорът и водещите на новините ти казват: ДНЕС!!!
Цял ден си ходиш с усещането под мишница и чакаш. Все едно си на опашка за хляб и се надяваш, докато стигнат до теб, хлябът да не свърши. Потриваш нервно запотени ръце и си мислиш: Ами, ако нищо не се случи? Но веднага прогонваш тази досадна мисъл- Днес е, бе! Сигурен си! Слагаш фешън дрешки, пръскаш се със скъп аромат, подбираш някакви бижута, колкото да блести нещо по теб. Излизаш и преди да слезеш и три стъпала се запъхтяваш- от толкова много очакване ще се пръснеш. Какво ли ще е? Очакваш ли го или ще е нещо ново? Искаш ли го или не си и помислял за него? Свят да ти се завие вече.
На спирката се оглеждаш - може би ще спасиш някого, може би ще се влюбиш, може би ще си купиш лотариен билет и ще спечелиш. Оглеждаш се и дори в най-малките неща започваш да намираш закономерности. Присвиваш очи, за да видиш през повърхността къде е това твое чудо.
Бързаш... но не като друг път... по-бавно. Вглеждаш се във всеки един човек на света около теб. Едно куче идва и започва да маха с опашка. Това ли е? Хм ... ама че странно.
В книжарницата преравяш всички рафтове и чакаш знак. Нищо...
В хранителния преглеждаш срока на годност на всяко нещо, което слагаш в кошницата. Нищо...
Прибираш се ... излъгано очакване и копнеж по неизживяното Днес. А толкова се беше залисал, че не забеляза нещата, които ти се случиха.
На стълбището не видя бабата от горния етаж, която имаше нужда от помощ с чантите. На спирката не обърна внимание на малкото момиченце, което те помоли за 20ст., за да си купи гляб.
В книжарницата забрави да спреш поглед върху онова симпатично същество, което ти помагаше да си избереш някаква книга. Два часа тича след теб, с надежда да го забележиш, но ти не... нещо беше разсеян.
В хранителния пък ти предлагаха да купиш минерална вода със стикер, който се изтрива. Точно тази туба, която искаха ти да вземеш имаше плазмен телевизор под сивото поле.
А вкъщи забравяш да обърнеш внимание на себе си. Че нали без теб , твоето Днес никога няма да дойде!!!

2009-11-20T10:08:00.000-08:00

Пияна съм и те мразя!
Казвам, че съм те забравила, но лъжа.
Искам да съм с теб, но без други, а знам, че е невъзможно. Ти винаги ще гледаш встрани. Аз винаги ще пиша с правописни грешки, ще се смея на новата ти прическа и ще се питам: Защо те обичам. Ти ще пиеш с приятели, аз ще пуша на терасата и ще се мразя, защото съм слабохарактерна. Ще се събуждаш в чужди легла и ще се обличаш трескаво(нали никога не заспиваш на чуждо място, а напоследък все по-често ти се случва). Аз пък ще танцувам с всеки в дискотеките, за да се опитам да те накарам да ревнуваш(неуспешно). Ще гледам сериалите, които ми препоръчваш(с надеждата да осъзная, че герои в тях си самия ти), а твоето тяло ще бъде притежавано от всяка с етикет "Путка".
Попитах те: И какво им харесваш? Те са всякаквите! Те са лесните!
А ти ми отговори: На мен за какво са ми други, нали си имам теб.
Да, аз съм за приятелите ти- да ги забавлявам с остроумие и интелект, аз съм за родителите ти- да покажеш, че си в сигурни ръце, аз съм за курвите- да предизвикаш тяхната ревност, аз съм за шефа ти- да покажеш колко си благонадежден с такава жена, аз съм за децата ти- да пълнея и да се потя с готварска книга до печката, аз съм за съседите- да плащам на чистачката в блока, аз съм за магазинерите- да купувам бирата и краставиците за салата, аз съм за официалната част и ако ми се отвори парашута и за веселата. Свирка, две и после седмици суша.
Не се преструваш, когато ме целуваш с отворени очи, така било като обичаш някого. Не се преструваш, когато повтаряш колко съм красива. Не се и преструваш, когато ми казваш довиждане с поглед през рамото на някоя кифла в чиято коса е пръднал слон.
Мразя ги! Мразя всички наточени като шпагата на Д'Артанян мацки, мразя и глупавите, мразя умните, мразя свиркаджийките и тези, които ти позволяват да правиш всичко с тях. Мразя слабохарактерните, мразя силните... Като се замисля... МРАЗЯ ВСИЧКИТЕ!
Какво виждаш в тях... По дяволите... Какво те влече към тях. Какво не ми достига?
Колкото и да се питам, колкото и да пия, колкото и да пуша, нищо не ми идва наум! Съсипвам се ден след ден, виждам те в шарките на килима, между хората на спирката, виждам те в кафето над което цикля с часове, чета те между редовете на учебниците... МРАЗЯ ТЕ ... и съм пияна!

2009-11-14T06:50:00.000-08:00

Напоследък ме налягат мисли и хора. Напоследък се опитвам да се пречистя, за да започна на чисто. Всеки прави грешки, всеки се дави, но не всеки успява да изплува. Аз прекарах твърде много време под водата. Опитах се да се откопчая от хората, омразата към които, ме беше приковала за дъното. Един по един им прощавах. Един по един ги забравях. Един по един преставаха да ми пречат.
Преди година в живота ми се появи някой специален. Почука на врата, не влезе, поговорихме и си замина. Една година се опитвах да стигна до него. Купих си карта, компас и топли дрехи. Нещо не можах да се ориентирам. Искаше ми се да изкрещя колко много желаех да съм с него. Но някак си не ми достигаше глас. Болният ми мозък проектираше действителността в някакви невиждали измерения. Един поглед беше докосване, докосването- дума, думата- обещание, обещанието- вечност. Но моята вечност не е толкова вечна. Моята вечност са дни, месеци, най-много година.
След една неуспешна връзка, отново почука на вратата ми. Този път влезе, остана цяла нощ. След него чистих, опитах се с препарати да измия аромата му, опитах се с музика да заглуша думите му, а с нож се опитах да го изрежа от сърцето си. Само пеперудите от стомаха не можах да махна. Опитах се да ги повърна, но те се загнездиха още по-трайно там. Смеят се, пърхат, порязват ме отвътре. А външно се усмихвам, за да не си помисли някой, че съм луда или че съм болна от нещо, което може да ги зарази. Като се замисля... болна съм... болна съм от несподеленост...

Цветелина Георгиева: Бунтус

2009-06-28T11:05:00.000-07:00

Г-жа Тереза Бунтус спи с градинаря.
Тя обича съпруга си. Г-н Бунтус е висок, красив мъж и обръсна мустаците си, защото не се харесваха на жена му. Той ѝ има доверие. Не я пита дали излиза и с кого се среща, не я пита къде ходи, докато него го няма. Не я пита защо пие кафето си с мляко, нито защо слага захар в газираните си напитки. Тя намира, че вратовръзките му стоят идеално. По улиците момичетата го заглеждат, опитват се да привлекат вниманието му, но обикновено не успяват. Той е красив докато крачи, красив е докато се облича, красив е докато спи. Не пие, не пуши, не се прибира късно. Г-н Бунтус прави закуска на жена си всяка сутрин и ѝ я поднася в леглото. Намазва с масло препечените филийки, след това, внимателно я целува, облича се и отива на работа. Тя едва отваря очи, но винаги го изпраща до входната врата. Понякога му се обажда само за да му каже колко много ѝ липсва. Държи ръката му докато заспива. Той обожава цвета на халата ѝ. Двамата често се разхождат в градината, а г-жа Бунутс спи с градинаря.
Г-н Бунтус е богат. Богат е като Крез и като Бил Гейтс взети заедно. Той харчи парите си за цветя, за бижута, за козметика, за дрехи, които подарява на жена си. Харчи ги за екскурзии в чужбина, за хотели, за коктейли и просто за да я накара да се почувства добре. Г-н Бунтус обича жена си. Обича я повече, отколкото може да се опише с думи. Често го доказва и затова рядко му се налага да го обяснява. Любовта му личи отдалече. Вижда се с просто око. Той одобрява косата на жена си, одобрява лицето ѝ, гърдите, които си направи с неговите пари, одобрява всичко, което тя реши да направи. Обожава ръцете ѝ и едва забележимата трапчинка на лявата ѝ буза, потрепваща, когато в късните съботни следобеди пият чай на верандата. Първата мисъл, когато се събужда, е за нея. За нея е и последната преди да заспи. Обожава да слуша гласа ѝ докато вдишва мириса на току що окосена трева, насред очертаните с речни камъчета алеи, докато гали котката, докато чете в библиотеката. А г-жа Бунутс спи с градинаря.
Г-н Бунтус е невероятен в леглото. Невероятен е по няколко пъти, по множество начини и никога не обръща гръб, дори да е ужасно уморен. Обича да слуша камерна музика след вечеря, изтегнат на фотьойла и обут в любимите си зелени джапанки. Привързан е към тишината. Винаги намира точните думи. Не може да се кара, нито спори за глупости. Слага твърде много сол в храната си. Не носи високи ботуши. Забавен е. Не е плешив. Реже хляба на тънки филийки. Не е превзет. Винаги е в чудесна форма. Има стил. Винаги купува най-доброто. Всъщност той самият е най-доброто, което може да се случи на някого. А г-жа Бунтус спи с градинаря.
Г-н Бунтус е умен. Той знае много, вижда всичко и е внимателен. Винаги когато изненадващо се изсипва дъжд, г-н Бунтус има чадър. Няма нещо което да не му се удава. Той може да приготвя дори омлет. Обича животните (особено Мечо Пух). И Малкият принц. Може да кара самолет. И е късметлия! Когато хвърли монета във въздуха, тя винаги пада на избраната от него страна. Усмихва се често. На жена си се усмихва винаги. А г-жа Бунтус спи с градинаря.
Г-н Бунтус би бил перфектен, ако не беше едно единствено и мъничъко нещо. Г-н Бунтус обича градината си.

2009-06-28T07:55:00.000-07:00

One more to go ...

Не мога да повярвам, че още един изпит и тази сесия ще е в историята. След нея ми излезе прякор: Машината :Р И наистина, като се замисля, май съм точно такава. Днес съм на руски, утре на информатика, в неделя на немски, после на макро на английски, след това унгарски ... Да не говорим за тези изпити, които са между другото. Всеки ден ...
И сега ми едно такова празно и мързеливо. Все едно са ми взели най-ценното. Седя си тук и около мен листите с лекциите по математика - днес бях на изпит на теория. От човек скъсан на математика 1 , стигнах до освобождаване от задачи на математика 2. Надали е геройство за 99% от населението, но за мен си е спечелена битка. Утре ще разберем дали е и спечелена война. В момента ме е яд, защото теорията, която ми се падна, беше лесна, но от толкова четене и кашата, която се вареше на главата ми, нищо свястно не направих.
Важното е, че някакви хора(да ме извинят, че ги наричам така - те са Хората) най-накрая повярваха в мен и в това, което мога. Важното е, че самата аз повярвах в себе си.
Трудна година беше. Сега си давам сметка за всичко, което изведнъж почука на вратата ми и нахлу с пълна сила. Не попита има ли къде да остане, може ли, няма ли да пречи. А аз се примирих с новия си съквартирант и се научих да го обичам.
Като се започне от ужасната есен, когато между Метро и прекрасното място, където живеех застанаха моята наивност и разбитите мечти на двама души. После обратно в Студентски... но не в старата стая... Веднъж като си тръгнеш от някъде, няма как да се върнеш. Нова стая- нов късмет. В моя случай - ужас! Никога не бях живяла сама. Изпитвах панически страх от това да заспя без друг човек на съседното легло. Но то така си и прашасва и до днес. Идват приятели, които от време на време запълват празната половина от стаята. Опитват се да се преборят с духа на празнината, който ме изтезаваше първия семестър.
Много работа, малко учене. Бях свикнала да минавам по тънката лайсна. Досега учех нещо, което ми се отдаваше и нямаше нужда да осъмвам преди изпит с ксерокопия на лекции в ръка. БАМ! Слаб 2 ... правото не можа да замине в историята, а е част от бъдещето ... не се знае още кое бъдеще точно. Пет дни по късно ... БАМ! Слаб 2 ... математика 1 също премина от графа предстоящ в графа септемврийски предстоящ. И разбрах , че 3 е оценката, която се изкарва най-трудно. Разбрах, че трябва да се учи, ако искаме да постигаме успех в Софийския. Разбрах, че трябва да стана още по-силна, за да се справя с това. Научих се да се боря за нещата, които искам, макар и да ми коства много. После, когато се прибереш след изпита, седнеш на леглото в празната стая и останеш сам, няма как да не се усмихнеш, знаейки, че си се преборил още веднъж. Моите битки са такива, знам че за някои е смешно. Но аз откривам нови неща ... никога не съм имала оценка под 6 в книжката, а в училище само 6 и тук-таме някое 5. В един момент ми се наложи да порасна и да осъзная , че хората, които се справят по-зле от нас не са по-глупави, по-неподготвени, по-бавни ... всичко е шанс. Дали ще изтеглиш правилния билет ... Както всичко друго в живота ... дали ще те запишат в правилното училище, дали ще избереш правилната гимназия, дали ще срещнеш правилните хора, дали ще бъдеш с правилния човек... Няма как да знаем ... Единствено се надяваме, че някой мисли за нас. Борим се, но не винаги се получава ...
Хайде, скоро пак... Засега ще се потопя в унгарската литература ...

Монолог на Снежната Кралица

2009-03-27T10:40:00.000-07:00

"Аз живея в Двореца. Всички го знаят,
но никой не влиза в кристалните двери,
отдалеч обикалят и тайно ме мразят,
а уж аз съм лошата, уж аз съм Ледена.

Като вечност е дълга косата ми бяла,
годините вплитат във нея снежинки,
на преспи се сипе по лицето и тялото,
красива и жива. До днес непомилвана.
Аз съм в бури зачената, в сняг съм родена
и бушуват у мен студове двеста бала.
В моя северен свят единствено топъл
е кристалният поглед на едно огледало.

Казват – криво било, красота не познава,
вкаменява сърца и разпръсва нещастие.
Не разбраха до днес огледалната тайна –
то само показва в какво сме пораснали,
какво сме стаили дълбоко, на дъното,
в какво сме превърнали своята вяра,
тихия страх да закрачим по стръмното
и огромното наше, изплашено нямане.

В Двореца ми, точно в сърцето му празно,
днес влезе човек. Нещо странно се случи –
зашептяха в ъглите премръзнали тайни,
изпълзя топлина, зазвънтяха капчуци...

Цяла вечност е дълга самотата ми бяла,
на преспи се сипе тъгата в очите ми.
Разбих своя образ – убих огледалото.
Аз съм Снежна кралица, която обича."

2009-03-06T10:30:00.000-08:00

"Вампир" от Антон Страшимиров

Режисьор: Георги Михалков
Помощник режисьор: Анастасия Сотирова
Сценография и костюми: Петър Митев
Авторска музика: Иван Драголов
В записа участват музикантите:
Петър Момчев – саксофони
Стоян Янкулов – ударни и перкусии
Костадин Ненов – тамбура и бисерница
Вокален квартет: „Еуфония”

Малама – Мария Каварджикова
Вела – Александра Сърчаджиева
Динко – Веселин Анчев
Жельо – Теодор Папазов
Марко - Васил Банов
Марковица – Нели Монеджикова

Сезон 2007/2008

„ВАМПИР” е...

...пиеса за жълтиците, за копнежите и за цената, с която плащаме привилегията, да бъдем различни. Пиеса за ръбовете по нас, за кривите ни дънери и опърпаните клонаци, за вампирите около нас... и в нас. Пиеса за любовта.

Страшимиров не се занимава с оценки. Напук на традиционния християнския дуализъм (или шизофрения – както предпочитате), където етикетът поставен на реалностите е по-важен от самите реалности. Добро, зло, правилно, грешно... непрестанно поставяне на знаци плюс и минус... Страшимиров разказва. Дълбокият мрак, в който се лутат героите му, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите му търсят мястото си сред другите, и най-вече за сметка на другите. Всичко е оголено, автентично... документално. Човек се вглежда в себе си, и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. До своя край, до края на някой друг... А дали се е вампирясвало тогава по-лесно, от колкото днес... Не е сигурно. Аз не съм сигурен.

Колко години са минали... сто, вече повече от сто. Ние сме различни, гайлетата и кахърите ни са различни, това дето ни тегли напред, онова що ни дърпа назад, е различно... Други са и дуварите помежду ни. Еднаквото е, че все ги има. И ако нещо ме стъписва днес, в нашия все по-малък свят, то е колко големи са били хората, когато са вървели по пътя си пеша, и с години. Това са героите на Страшимиров. Не добри или лоши люде, не прави и криви, а истински. Рошави, диви, големи като звездите по полето нощем.

Някъде по пътя си един към друг, губим себе си. Някъде в очите на другите, където четем какво сме и не сме, губим усещането за това какво сме и не сме. Някъде между думите, сред които се лутаме, губим всичко онова, за което няма думи. Докато накрая – предадени и от самите думи – оставаме сами насред лабиринта, без спомен за началото, без представа за края... Голямата литература започва от тук. Започва от музиката, която думите, след всичките си предателства и изневери, все още носят. Великата литература размесва в палитрата си всички тези безсмислени думички-боички и рисува. Картини. Не това, което е добро или зло. Това, което е.

2009-03-02T01:11:00.000-08:00

[IF]

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:
If you can dream--and not make dreams your master,
If you can think--and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings--nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And--which is more--you'll be a Man, my son!

--Rudyard Kipling

Ръдиард Киплинг - АКО

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

2009-02-28T10:13:00.000-08:00

You did not bare the shame
You resisted
Sacrificing you life
For Freedom, Justice and Honor

From the German Resistance Memorial , Berlin

2009-02-21T13:58:00.000-08:00

Едно е толкова пъти по-голямо от нула, колкото безкрайност по безкрайност е по-голямо от едно!

2009-02-17T00:16:00.001-08:00

Когато си мих зъбите тази сутрин, съм се изцапала с паста за зъби. Голямото петно на горната ми устна така и си остана незабелязано за мен. Облякох се и излязох в слънчевата сутрин. Една ведрина струеше от всичко наоколо. Качих се на автобуса и хората ми се усмихваха, слязох и усмивките продължаваха. И аз им се усмихвах. Посмислих си, че и те са се събудили със същото прекрасно чувство като мен. В подлези, по главната, в паркове, навсякъде ме преследваха усмивки и сподавен смях. Колко ли глупаво съм изглеждала аз ухилена до уши с петно от паста за зъби, цъфнало на горната устна. Отидох на работа и там поне се намери една човечна душа, която да ми предложи огледало. СРАМ!
Явно, ако не предизвикваме смях у хората, те никога няма да ни се усмихнат на улицата.
Явно всички са заети със своето щастие и намират секунда само за чуждото нещастие.

Утре пак мисля да забраявя едно петно паста за зъби на горната устна.

Вярвам

2009-02-17T00:15:00.000-08:00

Глагол, тип 186, несвършен вид

Убеден съм, че нещо е истина; приемам за истина.
Убеден съм в съществуването на религиозни и фантастични същества и предмети.

2009-02-17T00:08:00.000-08:00

2009-02-17T00:05:00.000-08:00

Хората изминават хиляди километри,
само за да проникнат на няколко сантиметра един в друг...

How I Fell in Love with You

2009-02-15T07:57:00.000-08:00

Понякога правим грешки. Понякога грешките са за добро. Да се влюбя в теб беше едно объркване. Случайна среща на химически вещества, едно БУМ в моята тиха вселена. След него се роди малка червена планетка, пулсира и всеки ден расте все повече и повече. Вече е толкова голяма, че тялото ми не я побира. Може би ще трябва да ти я покажа, да ти дам половината. Тогава и ти ще чуваш музиката, и ти ще се усмихваш на изгрева, и ти ще заспиваш с надеждата, че утрешния ден ще бъде по- хубав от днешния.
Иска ми се да излезем в снежния следобед, да ти покажа всички красиви места, на които обичам да ходя. Иска ми се да те запозная с хората, които ме карат да се усмихвам, с тези, които ме ядосват, с тези, които нищо не значат за мен. Иска ми се да ти покажа предметите, които ми напомнят за теб.
Искам да ти покажа каква съм ... и ако след това искаш да бъдеш част от моя малък свят, ще ти отстъпя половината.

Running away

2009-02-12T02:00:00.000-08:00

Така и не се научих как да поствам клипчета тук. Така и не се научих как да се държа с хората, как да не ги наранявам, как да им показвам, че ги обичам. Прегръщам ги, когато се видим, защото нали така правят приятелите? Прегръщам ги, когато се разделяме, за да запазая още миг частица от тях, от техния ту прекрасен, ту страшен свят. Споделяме си всичко, което стане, защото споделената болка е половин болка. Плачем един с друг, един без друг, един за друг. Смеем се по същия начин. И пак знам, че има нещо, което не правя както трябва, някъде греша по пътя към човешките сърца. Затова ли все съм самотна? Или това се наричаше "карма". Хората се оправдават с кармата за всичко - от провалената си връзка до закъснелия автобус, от дъжда до лъча слънце през прозореца сутрин.
От социалния ми характер остана една избягала прашинка. Вече нямам нужда да споделям живота си с другите, защото те нараняват много. Отвориш се като цвят на дърво и шантавия климат на нашето време донесе отново зима. И цветовете ти измръзват и падат един по един. Накрая, когато дойде лятото, нямаш нито един плод, който да дадеш на света. Завиваш с листа срама си и се молиш никой да не е забелязал.
Затова Running away , докато не е твърде късно!
http://www.youtube.com/watch?v=OmGR74fEz1Q

Интересни факти...

2009-01-15T14:26:00.000-08:00

Закони за секса

В различните страни има различни куриозни закони касаещи секса. Ето няколко от тях.

1. САЩ.
-Вашингтон- забранено е да се записва секс с девственици без изключение.
-Вашингтон- единствената законна поза в секса е мисионерската.
-Минесота- забранено е на мъжете да правят секс с жена, ако преди това са яли лук или чесън.
-Юта-противозаконно е да се прави секс с мъж, когато той е в реанимация.
-Ню Мексиско- секса в кола е позволен само, ако колата има някакъв вид пердета или щори.
-Монтана- забранено е да се прави секс пред дома ви.
-Илиноис- когато по време на секс някой от двамата каже "Стоп" то веднага трябва да прекратите занятието инъче то се превръща в изнасилване.
-Уайоминг- забранено е да се прави секс на входа на магазините.
-Невада-сека без презерватив е незаконен.
-Канектикът-забранено е използването на презерватив.
-Уисконсин-забранена е откритата продажба на презервативи.
-Калифорния-забранена е рекламата на презервативи.
-Луизиана-на жените е забранено да купуват презервативи.При нарушение ги очаква солидна глоба.

2. Англия
-секса на обществени места не е забранен в тези случаи,в които практикуващите го са направили всичко възможно,за да не се забелязват.
-в Ливърпул е позволено продавачките да бъдат голи.

3.Ирландия
-при пътуане в тази страна обезателно се запасете с презервативи.В страната презервативи почти не се намират,защото според местната власт секса е просто за продължение на рода.

4.Италия
-на грозните жени е забранено да са голи на плажа.

5.Близкия Изток
-закона гласи "след секс с агънце агнето трябва да бъде изгорено в пещ"
-Ливан-на мъжете е разрешено да извършват полов акт с животно единствено,ако то е от женски пол. Ако е го извършват с животно от мъжки пол наказанието е смърт.
-Бахрейн- на гинеколог се позволява да гледа половия орган на жената единствено с огледало.
-Израел - забранено е да се гледа порно. Ако ви хванат можете да получите до 3 години затвор.

6. Азия
-Хонконг - жената има право да убие мъжа, който и е изневерил, но има право да направи това единствено с голи ръце.
-Индонезия - държавата с едни от най-страгите закони. Има наказание за мастурбацията - обезглавяване.

7.Европа
-Естония - категорично е забранено да играете шах по време на полов акт.
-Русия - няма закон за целуването на обществени места, но ако ви види полицай ще ви направи забележка. Според властите това може да доведе до сексуална разпуснатост на обществени места.

8. Закони специално за животни
- Калифорния - кучета и котки трябва да получат специално разрешение, за да извършват полов акт. Разрешението се дава на стопанина.
- Аляска - законът забранява на лосовете да извършват полов акт на улицата.
- Тексас - законът забранява прасета да извършват полов акт на летищата.

2008-07-09T15:47:00.000-07:00

Biah zabravila kolko sa osobeni leglata na obshtejitie. Skyrcat dori, kogato gi poglednesh. Zatvariat te v prujinestata si pregrydka i ne ti pozvoliavat da dishash... Leglata v studentski syshto imat dusha, te se hraniat s ostatycite, koito im ostaviat sled napuskaneto... ... ...

2008-07-01T13:36:00.000-07:00

На мюслито ми пише на унгарски... На толкова много неща пише на толкова много езици. И сърцето ми си пише на някакъв странен език. Понякога напомня гуджарати, понякога унгарски, понякога японски... Изобщо езика на това мое сърце си остава изгубен в превода. И никой не може да го разбере... дори аз понякога се затруднявам.
Гледах едно филмче тази вечер. Първи работен ден... много хора... много нови неща. Толкова се страхувах... но някак си след последната ми публична изява и желанието ми някога пак да се повтори нещото, което преживях преди няколко седмици, тази работа бледнее. Не че не ми е забавно... но усещам , че и на друго място бих се чувствала добре.
Все едно днес съм се омъжила. Дала съм клетва пред всички. Омъжила съм се, но с ума си , а не със сърцето. Защото понякога се примиряваме с това, което съдбата ни поснася. Примиряваме се, че няма да срещнем идеалния, че дори да го срещнем, той може да не ни иска. Или дори да ни иска и той да трябва да се ожени за някого заради ума си. Все едни ей такива, създадени от хора с много свободно време, правила. Май не са създадени от хора, сигурно от боговете... Там, на Олимп, където само чувствата могат да стигнат.
Омъжих се... и даже предбрачен договор подписах(който забравих пред олтара). И така ... ще си гледам всеки ден Избраника и ще си мечтая за Другия, когото за момента не мога да имам.
Мисля си... тук на загасената лампа, колко е тъмно, когато няма светлина. И как трудно се ориентираме, когато не виждаме. Как ни е трудно да намерим правилния път, когато няма кой да натисне едно копче. Малко самотно е в цялата тази тъмнина. Малко... неуютно!

2008-06-27T13:27:00.000-07:00

Три дни в Свищов има празници ... три дни!!! Обикновено освобождението на града се чества тихо и спокойно с едно нищожно преплуване на Дунава. Явно поради това, че Дунава не може да бъде преплуван вече, а свободно можеш да го прекосиш с гумени ботуши, даде идеята за промяна.
За много това, което се случва не би било интересно. За много би било нещо дори скучно.
Но за нас, хората от този град, си е нещо велико. То е като на детето ти да му се роди дете... като ябълковото дърво в градината ти да даде плод... То е много лично!
Свищов е градът на 100те първи неща. Но и Свищов е града(поне според мен) от песента на Тангра: Този град, във който аз съм роден, за мнозина навярно е скучен<...> в който друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.
Тук обикновено няма какво да те изненада. Малък град, малки хора, малко ежедневие(ако Сашо види това ще ме линчува на центъра). Като по-малка нямах търпение да се махна от тук. Броях дните докато отида в София.
Може би само така можеш да оцениш Свищов... когато го напуснеш. Няма нищо по-хубаво от късния петъчен следобед, когато слънцето уморено залязва, ти да го гледаш през прозореца на автобуса докато минаваш табелата "Свищов".
И всичко тук ми се вижда хубаво... в съзнанието си придавам блясък и на най- дребните и незначителни неща.
Това само доказва, че любовта е сляпа... любовта към дома!!!

:)

2008-06-26T00:52:00.000-07:00

Винаги съм се чудела защо в знака за усмивка се изпуска "носа". Дали, който го е измислил не е имал грозен нос и решил да го махне :) :) :) ... Без нос ... без въздух! :-) , а колко е по- хубаво, когато тази чертичка се сложи...

2008-06-25T12:12:00.000-07:00

Регистрирах се в сайт за запознанства. Не че и преди не съм го правила, но обикновено е било на майтап.
Мисля, че самотата не ми действа много добре.
Един приятел ми препоръча игричка там.
Играят три момчета и три момичета. Всеки задава по един въпрос. Момчетата отговарят на момичетата и обратното. След като всички са готови виждаш какво са ти отговорили и избираш едно от трите момчета. Ако и той те е избрал печелиш 20 точки. Нима толкова струва споделеността? 20 бонус точки... БОНУС!
Играя вече цяла вечер. Колко пъти ме избират, а аз все не мога да си избера. Отблъскват ме правописните грешки, тъпите въпроси, които задават, плоските отговори, по излъсканата повърхност, на които се плъзга интереса ми.
Тъкмо видя въпрос: Какво мислите за човек, който учи филология, свири на китара, пее , танцува... И си кажа, ето това е! И представете си съвпадението- и той посочва мен! Но ... колкото и за повърхностна да ме вземете, външния вид е потресаващ... Отхвърлен! Какво клеймо само! И то поставено от някой като мен, който най- малко има право да решава.
А дали не ги отхвърлям, защото вече съм срещнала, когото трябва?!

Обява

2008-06-24T08:42:00.000-07:00

Открих магазин! Мъничък, колкото да се завъртиш. По - голям не ми е и нужен.
Продавам Луни! Има всякакви видове, каквито си поискате.
Ако сте романтик, за вас е Любовната луна.
Ако сте саможив, тогава ви препоръчвам Самотната.
Ако сте нещастен, вземете си Усмихната.
Ако пък преливате от щастие, вземете си Споделена луна.
Мисля, че за всеки има нещо в моя магазин.
Лошото е, че конкуренцията ми предлага Звезди. Понякога ми е много трудно и се колебая дали да не затворя Лунния магазин.
Не, не си мислете, че е защото хората не купуват Луни!!!
Просто Звездите ми липсват...

2008-06-24T08:40:00.000-07:00

Спомняте ли си използвачите? Тези, които са с теб само, когато имаш рожден ден; когато се жениш; когато имаш какво да споделиш с тях.
В момента, в който обаче решат, че повече не си им нужен, цветенцата им започват да кривват на другата страна. Нямат време за вас, не могат да отделят една минутка да се видите.
Мразя тези хора, но си мисля, че те са навсякъде. Малко по малко май започват да стават повече от другите... Колко жалко!

2008-06-23T11:10:00.000-07:00

Зави ми се свят от скачане между миговете!
Зави ми се свят от обсъждане на чуждите животи!
Зави ми се свят от толкова много "чуждо" и почти никакво "мое"!
Зави ми се свят от невъзможността на нищото и реализацията на всичко останало!
Зави ми се свят ... сигурно ми е паднало кръвното!

2008-06-23T11:07:00.000-07:00

Понякога ми се иска да участвам в монолога ти. Без да го правим диалог!!! Ту ти да говориш, ту аз. Понякога един върху друг. Ти отдолу с твоя плътен и дълбок глас. Аз отгоре - моят е неопределен, но плътността му определено е по-малка.
Да си седнем на някоя пейка и да си монологстваме ...

2008-06-22T16:34:00.000-07:00

Утре имам изпит по морфология ... Утре, което вече е днес... Как бързо времето минава, отнасяйки със себе си наивността.
Бая ще се изложа ... И не само аз! Имам си съмишленици! Добре, че са те ... Да споделим съдбата на бедния студент.
Въпреки всичко днес... или вече Вчера, си беше много хубав ден. С Жоро обсъдихме вноса и износа на магданоза рано сутринта. Леко горчивото кафе не спираше да ми напомня за учебника по морфо, който ме чака удома. Букетче, 2лв, хора, автобуси, спирки, жега, миризми... Вкъщи... после на печени пълнени чушки... Мерси Жоре, почувствах се като удома. Май напоследък често ми се случва да се озовавам в късчета с цветно етикетче "удома".
Морфо ... мнооооооооооого морфо .... и пак автобуси, хора , спирки, жега. Въпреки късния час ЖЕГА! Пияни хора, явно взели изпит. Не като мен, пияна преди да отида - пияна от незнание... То няма нищо лошо да полееш изпита преди да си се явил. Суеверие измислено от алкохолик. Също като това, че когато ти влезе цигарен дим в окото, някой трябва да те напсува.
Да ви кажа, добре се чувствам пияна от незнанието си. Не си усещам краката, където се намират окончанията. Нито пък мога да вървя в правата линия на анализа. Да не говорим , че виждам размито категорията на сложната дума.
Май по-добре отново да се захващам!

Прошепнато

2008-06-21T02:28:00.000-07:00

Забравих да ти кажа, че ми липсваш, когато си на другия край на света. Забравих да ти кажа, че те няма до мен. Забравих да ти прошепна, че си сам. Забравих да забравя, че ме е страх да остана сама.
А ти забрави, че нощите ти са самотни. Затова ги запълни с онези, всякаквите, които оставят апартамента ти, миришещ на самота. Забрави, че дните ти са студени, затова прегръщаше всеки ден различна. Миришеше на несподеленост от техните парфюми. Забрави, че мразиш да обядваш сам. Затова започна да черпиш случайните хора на улицата, но след всяка хапка в устата ти оставаше вкус на мърша.
И двамата забравихме да си кажем: Ще те чакам! , когато се разделихме на летището. Разделихме се по телефона, на гарата, сутринта преди да заминеш. Толкова дълго се разделяхме, че ни писна. Затова, когато се качи на самолета и двамата усетихме едно облекчение. Като че неканен гост си е заминал.
Забравих да ти напомня да се обръснеш. Забравих да ти сложа четката за зъби в сака. Забравих ТЕ!

2008-06-20T13:11:00.000-07:00

Доставям обаждания! Всякакви , независимо колко са дълги, каква емоция имат в тях. Не ме интересува дали нараняват или радват. Аз само доставям ... доставям обаждания. Доставям връзката между хората. Чрез мен си казват: Обичам те! ; Тук ли си?; Самотна съм!...
Искате ли да доставя и вашето?

Нямаме време да обичаме

2008-06-20T11:10:00.000-07:00

Не се бях замисляла какъв е проблема на днешните хора. Не се бях поинтересувала защо се страхуват да обичат... Може би защото аз самата не обичам. Нямам време за тези неща. Както обичат да се шегуват приятелите ми с мен: Ами кога да имаш време да обичаш? Между лекциите и курсовете по хилядите езици, които учиш ли? Или може би да отделиш от времето за теб самата?!
Прави са ... Нагърбила съм се с хиляди неща. Тичам от един ден в друг, като за секунда спирам да си почина през нощта. Прекарвам половината си ден в градския транспорт, другата половина в търсене на мен самата. Пререждам книгите на рафта ми. Пререждам спомените в главата ми. И колкото и да се опитвам не мога да открия спомен, където да съм обичала. Колкото и прашен да е ... но да го има! Да го избърша от праха, да го облека в "дреха за книга" за 15лв. Дали тогава ще бъда по- щастлива?
Дали моментите, когато сме обичали ни правят по-пълноценни? Дали заради това се задоволяваме и с трохички любов? Разбира се , когато имаме време!
Нямаме време да обичаме ... Или поне аз нямам. Ух ... ето, че закъснявам. Ще почне курса по немски, след него този по унгарски, после ще се готвя по английски да се явя на Профишънси, после ще запиша втора специалност ... После, евентуално, ще си почина. А през почивката, ако някой симпатичен младеж реши да помързелува с мен ... Знае къде да ме намери. Само да върне часовника си един час назад и ще дойда :)

2008-06-20T03:57:00.000-07:00

Мисля, че човечеството е болно от някаква рядка и заразна болест ... Болно е от желание да се оправдава!

2008-06-19T01:27:00.000-07:00

Страх ме е от миналото ми... Миналото, което постоянно напомня за себе си.
Точно когато си мислех, че съм го загърбила ... че съм започнала наново, то пак ме потупа по рамото и ми заговори.
Толкова много искам да го изтрия, да го забравя. Да го изгоня от дома си и да взема ключовете му за вратата.
Ще ми се да си намери друга жертва. Някого, когото не познавам, за да не ми е мъчно, че му прехвърлям цялата си болка.
Мразя миналото ми ... Мразя го толкова много. Не цялото, но един период, един миг по- точно, които продължава вече цяла вечност.
Гледам Хироус. Понякога ми се иска Хаитянина да изтрие онзи момент от паметта ми. А с него ще си отиде и цялата болка и всичкия страх, който ми пречи да продължа...

2008-06-17T09:55:00.000-07:00

Оле как се наплющяхме с Георги и Иринка! Беше си брутално ... още ми се повдига. Дали не е от бирата ... хм може би от салатата... а дали не е от картофите със 100гр настъргано сирене, което струва 2,10 ... ааааа всъщност мисля, че е от боровинковия сладолед, който така сладко си похапнахме в градинката. И тримата охкахме, че ни е тежко, но продължавахме ...
Ух ... че ми е тежко! Ще ви убия, ако още веднъж се положим на нещо такова :) хахахаха!

2008-06-15T15:12:00.000-07:00

Ревнувам те от полъха на вятъра,
от росата, докато заспал лежиш до мен.
Ревнувам те от римите в главата ми,
от капките дъжд падащи над очите ти.
Ревнувам те от утрето, от днес, от вчера,
от времето, когато си далеч от мен.
Ревнувам те от въздуха и от цветята,
които носиш във ръцете си за мен.
Ревнувам те от неволните прегръдки,
от неволните целувки случили се преди нас.
Ревнувам те от думите и чувствата,
от всичко вътре в мен!
Ревнувам те и от Луната,
защото гледаш нея вместо моите очи!
Ревнувам те от слънцето,
полазващо по кожата ти денем.
Ревнувам те от пясъка
в течащия часовник.
Ревнувам те! Не знам какво да правя!
Ревнувам те! И мисля, че това не се лекува!

Kari Rueslatten - Other People`s Stories

2008-06-15T07:01:00.000-07:00

Come take my hand and we`ll walk into the woods
This is my kingdom, now this is your home
If you belive, sometimes pretend
If you fight back, in the end
You should shall see what is worth

Other people`s stories they are just like mine
But for one thing, I did what they plan
In my darkest hour I just kill a man
With the silver bullet in the barrel of my gun.

I should know better
By the age of twenty-eight
But I took the chance and I never once looked back

When the sun climbs up over victoria hill
I will stop and take the last breath
Then they`ll come for me

http://youtube.com/watch?v=jio3Qynxr0Q

Пет минути до влака

2008-06-14T00:02:00.000-07:00

На тази гара всичко е изоставено. Пуста, без хора, само влакове и съдби се разделят.
И ние с теб стоим... като наказани ученици гледаме в краката си. Виновни сме без вина.
Аз тръгвам, а ти оставаш. Така и не събра смелост да започнеш отначало.
Говорим си с мисли, никой не отваря уста. Mного добре знаем кой какво си мисли. Аз самата слагам точките на твоите многоточия, когато не знаеш дори наум какво да кажеш.
Винаги съм си мислела защо на гарата няма омраза. Може да има любов, щастие, мъка, разочарование, но не и омраза. Хората се прегръщат, плачат, говорят си мили неща. Нима е нужна раздялата, за да осъзнаем колко много обичаме някого???
Явно на нас и това не ни помага... Въпреки че от 5 минутите вече са 3. Кондукторът идва при нас и ме вика. И да не искам, трябва да тръгвам. Няма да стане по- шумно мълчанието между нас. Без целувка, без мила дума се обръщам и се качвам. Както винаги сядам до прозореца. Ти пред мен ... Едно стъкло ни дели, което поглъща всяка мисъл и всяка дума. Само на очите не можеш да заповядаш, те винаги издават всичко. И твоите не можаха да скрият колко ти е мъчно. Само една сълза, но на мен и тя ми беше достатъчна, за да осъзная, че още ме обичаш.
Влакът тръгва ... и аз помахах на теб и на мълчанието, което ни спести толкова време. Думите убиват всяка емоция и всеки красив миг. Тези 5минути никога нямаше да бъдат така изпълнени, ако бяхме говорили.
Ще се видим в някой мълчалив следобед ... скоро!

2008-06-13T14:29:00.001-07:00

Outside is raining... Just like the dreams in my head!

2008-06-12T11:34:00.000-07:00

Дали ще те намеря някога? Дали ще те облека в тяло, дали ще ти дам лице, ръце и думи...
Дали ще те почувствам някога? Докато седя на пейката да минеш. Леко да разклатиш въздуха, да си поиграеш с косата ми и да се престориш, че това е вятъра. Да паднеш на косата ми под формата на пролетно листо. Да ми кажеш: Обичам те! с облаци. Да ме погалиш със слънчеви лъчи. Да влезеш в мен като вода. Да се изплъзнеш от пръстите ми като кубче лед. Да ме завиеш със звездите и да оставиш луната да свети на нощното ми шкафче.
Дали ще те открия някога... Дали ще те направя от плът и кръв. Ще взема глина и ще те извая, за да бъдеш точно такъв, какъвто си те представям. Ще те оцветя с боички, за да имаш точно такива очи и коса, я каквито си те представям. Ще те направя от мечти, за да може да бъдеш идеален...

2008-06-08T14:23:00.000-07:00

Аз съм един от многото. Един от онези, които са се гаврили с душата ти. Аз съм онзи, който я изгони на терасата. Аз съм този, който разкъса всичките ти дрехи. Аз съм този, който те би, който ти крещя, който ти повтаряше, че нищо няма да излезе от теб.
Аз съм този, който те остави по-самотна и от самотата. Този, който вместо да те прегърне, когато плачеше, се засмя и ти каза: Порасни!
Аз съм този, който те убиваше всяка секунда, който ти даваше чаша с отрова вместо с любов. А ти все така примирено изпиваше дозата, която малко по малко те убива. Всеки ден, всяка минута, всяка секунда може да бъде последната ти.
И никога няма да знаеш кога точно...
Аз се предавам само по полов път. След като се заразиш с мен, няма връщане назад. Остава ти да се радваш на всеки миг, на всяка въздишка, на всяка мечта.
Аз съм този, който дава и който взема. Аз съм най-мразеният и най-обичаният. Началото и края! Аз съм този, без когото не можеш да дишаш и този, който те убива.
Аз съм Животът!

2008-06-08T03:41:00.000-07:00

Иска ми се да се пратя по пощата. С марка, в плик. Да ме разнася някой пощальон и да търси получателя ми. Иска ми се да попадна в твоята пощенска кутия. С треперещи пръсти да ме разопаковаш. Да прочетеш какво пише на гърба ми. Да видиш картинката на лицето ми. Да ме поставиш на витрината си. Да се усмихваш всеки път като ме погледнеш. Да бършеш праха от мен.
Един ден, когато пожълтея от слънцето и въздуха сигурно ще ме изхвърлиш. Или ще ме намачкаш, или ще ме скъсаш. Направи нещо с мен, само не ме изхвърляй цяла. Убий ме преди да се отървеш от мен. Може някой да ме хареса на боклука. Някой скитник може да иска да мечтае, докато ме гледа. А аз не искам да давам на никого и една прашинка от емоциите, които съм пазила за теб.
Ще си купя плик и марка!

Запек

2008-06-06T07:12:00.001-07:00

Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.

Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.

Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.

Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.

Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.

Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.

И поема към дупето –
орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!

Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.

Ако го насилиш – писка.
- И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!

Почваш пак да обясняваш.

Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.

Инак баба ще се гътне.

Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.

Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.

Трябва тука нов подход.

Дядо вече е на ход.

Взема дядо важна поза.

Почва в рими, не във проза:

- Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.

Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.

И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.

Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.

Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.

Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.

Но геройски той се справя.

Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.

Произведението е на Огнян Герджиков, български политик, юрист и бивш председател на Народното събрание

2008-06-06T03:07:00.001-07:00

Аз съм хремавата хлебарка в чорапа ти

Нощите, когато не спя вкъщи

2008-06-06T02:56:00.000-07:00

Вкъщи отдавна е размито понятие. Отдавна не спя вкъщи. Дори да се прибера, се чувствам повече като гост, като натрапник. Заради мен се слагат нови чаршафи, които след като си замина се изпират, хавлиите ми са твърди, защото не се ползват. Четката ми за зъби е почти недокосната. Купих си шампоан, който сигурно ще хване паяжина след някой и друг месец.
Отдавна не съм член на вкъщи. Краткото прибиране по празниците само ме разстройва. Тъкмо свикна с едно място и се осмеля да извадя дрехите ми от куфара, пак трябва да потеглям обратно. Пък и вече не е същото. Половината ми неща вече ги няма в стаята, защото са пръснати между София и Свищов, между миналото и настоящето. Някои от тях се търкалят по магистралата, други са забравени в тунелите на Витиня. Трети мисля, че оставих на бензиностанциите, когато спирахме да се разтъпчем.
Където живея сега, не е вкъщи. Сигурно затова ми е толкова трудно да се задържа тук за през нощта. Обикалям: ту при едни, ту при други. Опитвам се да заживея в спомен. Търся онзи аромат, който има удома.
А мразя да спя другаде. Мразя сутрин да стана и да не видя звездичките по тавана ми. Мразя да се мия с четка за зъби, която не е моя, а зачислена(в случай, че пак остана). Мразя да си слагам чужд парфюм, защото после мириша на друга съдба. Хората гледат несръчно вързаната ми коса и ме мислят за шаВрантия. Слизам рано сутрин от 280. А така се чудех преди къде ли са ходили хората, които в 7 часа се прибират. Сигурно и те като мен са скитници. Сигурно и те като мен търсят дома си в чуждите легла, в чуждите парфюми и миришещи на омекотител кърпи.
Мразя да спя другаде...

2008-06-04T11:48:00.001-07:00

Аз съм на 21 и съм зависима.
Зависима съм от разговорите с хората...
... от общуването ми с тях...
... от приятелството, към което непрестанно се стремя...
... от романтиката, която отказвам да приема, че вече не съществува...
... от сълзите, които ме освобождават от всяка болка...
... от лекарствата, които малко по малко ни убиват...
... от слънцето, което в София ту се скрива, то не се показва изобщо...
... от нощите, които единствени ми носят мечти...
... от преувеличението, защото този свят понякога ми се струва твърде малък...
... от хората, които непрестанно ме нараняват, а аз се опитвам да направя по-добри...
... от унижението, което представям като победа...
... от успеха, който понякога така омръзва и погубва всякакви отношения...
... от страха, който лази по стените на мозъка ми...
... от самотата, която като паяк плете мрежата си около моето съществуване...
... от обвързването, което ме задушава...
Зависима съм от тях ... И съм на 21!

2008-06-03T00:42:00.000-07:00

Мисля, че в предишния ми живот съм била нещо голямо. Не, не голямо като размери. Била съм нещо важно! Може би съм била вода. Сигурно някой ме е изпил. Може би майка ми и тогава съм се родила аз. Може би съм била въздух. Вдишвали са ме докато не съм проникнала достатъчно дълбоко. Може пък и огън да съм била. Кой знае как съм парила не един и двама. Сигурно в последната ми огнена секунда някой е хвърлил пясък отгоре ми, за да потуши болката, която нанасям. А дали не съм била земя? По мен се е ляла кръв, хвърляли са боклуци отгоре ми, някой е правил любов ... не секс, а любов. И в един миг от толкова много поети емоции съм експлоадирала.
Дали съм била нещо значимо в предишния ми живот? Или ми се иска да е било така. Защото сега не съм нищо особено. Сега съм просто човек. Но в сърцето ми усещам някаква любов по всичко извън, по всичко не-човешко. Иска ми се да полетя като птица, дори да бъда разкъсана след миг. Иска ми се да бъда риба, дори да ме уловят рибари в мрежите си още до брега. Иска ми се да бъда червейче и да обходя цялата земя, а ако е нужно нека някое дете ме разкъса след като съм оставила капките дъжд да падат по мен.
Мисля, че не знам как да живея... Мисля, че още не съм се научила. Колко ли още има? Вече искам диплома: "Завършила начално образование по способност да оцелява". Като се замисля, начално образование вече имам...

2008-06-01T02:07:00.000-07:00

Едва последният път, когато сложих грим, забелязах колко много приличам на парцалена кукла. Как изпъкват скулите ми, неестествената руменина по тях дразнеше погледа. Очите ми бяха като извадени заради черния молив и спиралата. Май и червилото не бях подбрала правилно, защото стоеше изкуствено.
Приличах на парцалена кукла. Молех се някой да дойде да си поиграе с мен, а после да ме захвърли в ъгъла до следващия път. Ей така, нашега дори да беше. Но за миг поне да имах компания. За миг поне някой да ме прегръщаше, да ми даваше измислени целувки и да ме изучаваше с поглед. За миг ... за час...
Колко му е нужно на човек... На парцалената кукла й трябва още по-малко. Трябва й една мила дума, една усмивка, една прегръдка. Дори да не я прегърнеш вечер, за да заспиш по-бързо, тя пак се радва да те гледа отстрани. Да усети как дишането ти бавно се променя, как очите ти се движат, докато сънуваш. Не е нужно сутрин да й казваш добро утро, не е нужно да я храниш, да й даваш вода. Тя диша с твоето дихание, плаче с твоите сълзи, сънува твоите сънища...
Аз съм парцалена кукла. Тук- таме не са ме закърпили както трябва и се подава малко пух. Нямали са време да ми ушият дрехи за всеки сезон. Не са помислили, че ми трябва четка за зъби. Както изглежда са забравили и сърце да ми дадат. Защото ако имах сърце, досега да съм умряла, защото не мога да бъда с теб!

2008-05-31T01:44:00.000-07:00

Нямаше слънце. Изведнъж един облак се отмести и озари лицето ти. Набръчкано, старо, с побеляла коса над очите. Как не съм забелязала досега? Явно слънцето го е нямало доста време. Колко ли години минаха? Може би 40 ... 50 ... Не знам.
А сякаш беше вчера денят, когато се запознахме. Такава студена зимна утрин, която беше необикновена само заради слънчевите лъчи, които замръзнали достигаха снега. Един лъч се счупи докато падаше и ме прободе. От болка извърнах очи и те видях. Далече беше, въоръжен срещу опасните лъчи. Не ме позна. Нямаше и как - беше си забравил очилата :)
В онзи миг още знаех, че ще те обичам винаги. Или може би това прозвуча банално. Още тогава знаех, че ти ще си този, който ще разтопи парченцата замръзнал лъч в сърцето ми. Опитах се да стана. Бавно, несигурно запристъпвах към тясната стаичка в блока, за да се опитам да науча нещо ново, нещо което не съм знаела. Но така и не можах да се съсредоточа. Едно, че ме болеше и второ, че не спирах да мисля за теб.
Същата вечер се запознахме. Така притеснено стъпваше от крак на крак и не смееше да ме погледнеш в очите. Чудеше се с какво да ме задържищ още само минутка преди да си тръгна. Искаше да ми разкажеш толкова много, но не вървеше от първия път да ми споделиш всичко. Как не разбра тогава, че аз вече всичко знаех. Знаех кой е любимия ти цвят, това че си искал да станаш полицай като малък. Знаех всичко за теб и исках да спестя всяка дума отронваща се от устните ти.
Сега... След толкова години, вече не знам какво обичаш, не знам какво мразиш, не знам какво те вълнува. Не ме и интересува. Много отдавна няма "ти" и "аз"... много отдавна престанахме да съществуваме по отделно. Хайде, хвани ме за ръка, опри се на мен. Ти изглеждаш малко по-стар, а аз съм малко по-глупава. Имам бримка на чорапа, а копчето на ризата ти е скъсано. Забравих да се среша, а ти нямаш коса, за да имаш гребен. Толкова много неща загубихме, но и толкова много спечелихме.
Хайде, да излезем... Може някой лъч отново да се счупи в тази зимна утрин. Може би този път ще прободе и двама ни, за да може да не ни се налага и един ден да живеем един без друг.
Обичах те преди да те срещна... Ще те обичам и след като ни няма вече...

2008-05-30T03:03:00.001-07:00

http://www.youtube.com/watch?v=jZD2rFLbX2c

2008-05-29T08:01:00.000-07:00

Не отнемай очите ми, когато си отиваш. Не ми отнемай мига на тръгването. Не мога да живея с шума от стъпките ти. Не мога да живея с аромата на раздялата.
Не ми отнемай очите. Как искам аз да взема твоите. Да видя за миг през тях. Да погледна себе си. Може би тогава ще разбера защо си тръгваш. Искам слуха ти, за да чуя какво казах и те отблъснах.
Искам да си вземеш есенните листа, които събирахме през пролетта. Да стопиш снежния човек. Да нарисуваш "Сбогом" на стената. Запали небето над града, за да изгори цялата ми болка. Удави втория шанс, който ти дадох, за да не се изкуша някога да го предложа отново. Зарови извън града всички общи чувства, всичко казано и премълчано.
Тръгни си... Просто си тръгни веднъж, за да може да не си тръгна аз. Не мисля, че точно сега мога да направя и една крачка. А не искам да ме виждаш слаба.
Не ми отнемай очите... Не ми ги отнемай...

2008-05-29T07:57:00.000-07:00

Три неща поисках: сърце, вода и клечка за зъби. Сърцето, за да чувствам жажда. Водата, за да я утоля. Клечка за зъби, за да я забия в сърцето ми и цял живот да агонизирам.

2008-05-28T06:41:00.000-07:00

В кого се влюбваме? В хора, които познаваме ... в хора, които срещаме за първи път, в такива, които са ни се усмихнали или са ни казали нещо хубаво. Може би в тези, които са ни подарили цветя или са ни подали ръка, за да се изправим.
Какво е нужно, за да се влюбиш? Не да луднеш по някого, да забравиш за всичко наоколо, а да се влюбиш.
Какво е любовта?
Много станаха въпросите наистина...
Според мен хората се влюбват не в човека, а в представата за него. Склонни сме да си създаваме един идеал, в който никой от познатите ни не може да се впише. Прекарваме живота си в чакане или пък в мъка, че човекът до нас не е този, за когото мечтаем.
И цял живот сме нещастни... И цял живот се оплакваме от Живота. Отказваме да го живеем, противопоставяме му се с всички съпротивителни сили на телата ни, обвиняваме го за несполучливите ни връзки и му натякваме как само ни пречи.
Всъщност Животът е бил толкова щедър, когато ни е създал, че ни е дал освен всичките ни положителни качества и още едно, за което може да се поспори дали е добро. Дал ни е стремежа към идеалното, към съвършеното.

Влюбваме се всяка минута... всяка секунда. В момчето на спирката, в това в автобуса, което ни е отстъпило мястото си, в това, което слуша същата музика като нас, това с което ходим на волейбол. И се молим да ги видим отново някога , някъде да се засечем с тях. Може случайно, може нарочно... Просто да ги срещнем още веднъж. Да ги погледаме отстрани, тайничко, докато се правим, че отпиваме от чашата си.
Много сме влюбчиви, но и много раними. Много лесно се радваме и също така лесно ни нараняват. Бързо се вдъхновяваме, но и при най- малкият провал се обезкуражаваме.
Дали ще се променим някога...

2008-05-28T06:39:00.001-07:00

"Някой винаги чака някого, а другият никога не идва. Винаги единият обича повече и след време този някой изпитва желание да убие другия, за да не му причинява повече болка."

Изкарах математиката!

2008-05-27T13:54:00.000-07:00

Да си призная, за първи път отидох на изпит, знаейки, че ще се проваля. Досега Провал значеше всичко различно от 6... Този път провал беше чистата, непорочна двойка. Така заоблена, изваяна очаквах да я видя на сайта на софийския. Да ми помаха с едно крило и да ми каже: СЛАБ! Нещо като: не ставаш! боклук! , не това май беше твърде грубо!
Както и да е ... решавах задачи малко, защото аз самата не бях вече сигурна дали искам тази втора специалност. Не знаех дали ще си струва да се разкъсам като осъден на смърт римлянин.
Стореното сторено! В 8:30 на 18.05 си бях пред Софийския и за първи път освен знаейки, че ще се проваля бях и сама. Няма по-страшно нещо от това, когато те е страх да бъдеш сам. Така имах нужда да стисна ръката на някого, да поговоря само с него, да чуя едно успех! Гадно е да се явяваш сам на изпит. Няма я треперещата майка, която тика грамаден шоколад Милка и шише 1,5л минерална вода в ръцете ти. Няма ги треперещите и видимо запазващи самообладание бащини думи. Няма го дори брат ти, който да каже: Къде си тръгнала, ма! Нали учиш унгарски, за какво ти е стопанско управление?!!?!?
Аве ... много ми беше самотно. Влязох, въпреки всичко спокойна. Нищо не губех. Само можех да спечеля. По лицата на младите кандидат-студенти(звуча повече като квестор или бабата от кварталния магазин) си личеше притеснението! It is now or never... actually there are two more exams :P Дадоха задачите и наистина се отказах. КРАЙ! За какво станах толкова рано, защо се гъчках в неделната сутрин в тролея и се наслушах на истериите, които само градския транспорт може да предложи.
Направих каквото можах... ТОЧКА!
И изкарах три! Ей, ако ви кажа ... на никоя друга оценка не съм се радвала толкова! Такова подскачане, викане, треперене май не съм преживявала скоро(а за оценка никога). Даже по едно време забравих и да дишам...
Айде сега дано на редовна сесия се справя! Стискайте палци!

Законите на мопса

2008-05-27T12:42:00.000-07:00

1. Ако аз харесвам това, то е мое!
2. Ако това е в моята уста, то е мое!
3. Ако аз имах това нещо преди малко, то е мое!
4. Ако аз мога да взема това от теб то е мое!
5. Ако това ми отива, то е мое!
6. Ако това е мое, то никога не трябва да бъде твое!
7. Ако видя нещо пръв, то е мое!
8. Ако вие имате нещо и го поставите долу, то е вече мое!
9. Ако аз се докопам до нещо, което е горе, то е мое!
10. Ако е било ваше, преодолейте това, че вече е мое!
11. Ако това нещо се е счупило, то вече е ваше!
12. Ако нещо е годно за ядене, то винаги е мое!

Ако можех да върна времето...

2008-05-27T11:36:00.000-07:00

Ако можех да върна времето, щях да бъда безгрешна. Като малка си мечтаех да мога да го спра. За миг да замръзне всичко наоколо и да си поиграя с хората край мен. Да нарисувам мустаци на съучениците ми, да избягам 50те метра по-бързо, да преместя часовника с няколко минути напред, за да няма време да ме изпитат по история. Но най-много исках да мога да връщам времето. Няма по-голяма сила от това.
Толкова често казваме неща, които не мислим, неща които режат дълбоко. Има неща, които казани веднъж увисват във въздуха между хората, сгъстяват го, спират дъха...
Има постъпки, за които съжаляваме всяка секунда. За неотстъпеното място в автобуса, за неоставеното левче в протегнатата просешка ръка, за преписаното домашно... За хиляди неща съжаляваме.
Ако можехме да върнем времето ... Колко мъка, съжаление и разочарование щяхме да си спестим. С едно плясване на ръцете ако можеше ... само с едно... Като писане на смс.
Смс до времето: Моля те, върни се един ден назад... един месец... една година... Върни ме в началото на живота ми направо. Толкова много съм сгрешила.
Ако можех да върна времето...

2008-05-26T13:21:00.000-07:00

Захапал ме е комар... Не съм разбрала кога и къде, но много ме сърби!
Как идват тези комари, как кацат неусетно и също така без да разберем пускат отровата си. Всичко става за един миг, за част от секундата. А после със седмици ни сърби и боли. Всяка секунда си спомняме за комара и го проклинаме от дъното на душата си.
Та и аз ще си спомням за него. Докато се почесвам деликатно в автобуса, между хората на улицата, по време на лекции, докато спя дори, несъзнателно ще мисля за него.

Зубър

2008-05-25T22:59:00.001-07:00

Понякога се изненадвам какво може да ми донесе общуването с дори най- чудатите хора на тази планета. Вчера се запознах с най- върлия метъл, откачалник и защитник на собственото си мнение.
Няма да ви кажа първото си впечатление, особено след като слязох от колата му с уши продухани от Speeeeeeeeeed, give me what I need, yeah! Три километра се поизпотих от карането му, което на мен ми изглеждаше не "опасно", а "убийствено". Ходихме на Паметниците(една местност до Свищов, където през освободителната война са слезли руските войници). Както беше паднал в очите ми този човек, така се издигна за секунди. Не съм очаквала от имиджа на ... дори не мога да намеря подходящо сравнение... да се покаже такъв кавалер. Вече си мислех, че отварянето на вратата, дърпането на стола, паленето на цигарата на момиче е отживелица, която връстниците ми изобщо се срамуват да направят.
От този човек научих много ... както това, че не бива да съдим за някого по външния му вид, така и това, че може да се научи нещо полезно от всекиго. Не че досега не съм го знаела и не съм го "проповядвала", но съм склонна да презирам хората, които са под мен и да издигам в култ, тези които са над мен.
Та от този човек научих нещо много интересно. Никога не съм се замисляла за произхода на "зубър". Оказва се, че това е европейската разновидност на бизона. Храни се с една определена трева и отказва всякакви други храни. Та по тази аналогия и зубър е човек, които приема материала по един определен начин: не чрез разбиране, а чрез наизустяване.
Надявам се да не са ме метнали по върбите, ако са ... извинявам се :Р

Принизяване

2008-05-25T22:53:00.000-07:00

Замислих се вчера, докато четях Кундера, защо любовница и любов имат еднакъв корен. Какво свързва тези две толкова различни думи... Едната извисена до святост, а другата принизена до плътско желание. Как може греховния танц на телата да се издигне до този на душите, а може би вторият се принизява до първия.
В речника погледнах етимологията на любов: чувство на привързаност към човек, който ни е мил. От "люб" - мил, приятен. Любовник е запазено само в някои диалекти със значението на: приятел, любим.
Защо запазено само в някои диалекти? Нима тези хора живеят в едно общество с по-високи морални ценности?
Още не мога да си обясня защо тази дума е заместена от любим, а любовник се населява с толкова отрицателни емоции.

Ще спреш ли да идваш неканен?!

2008-05-25T01:28:00.000-07:00

Всяко прибиране удома носи риск. Не обичайният... не този, от който си струва да се страхуваме. Носи страх от неизживяното. 19години населих с толкова много неслучила се любов и мислех, че болката си остава само за мен.
Прибрах се и за двата дни, в които съм си тук, се срещнах с всичко, с което съм се разминала. Срещнах се с вчера-то... И ме заболя. Мислех, че съм оздравяла и че имам имунитет към всички тях. Но разменените думи, прегръдката: "все още те искам, макар да си далеч", очите, пълни с разочарование и учудване от най-накрая "среща", се забиха дълбоко... много дълбоко.
Може би трябва да напиша книга... "Моите любовни истории"... Но не, те не са точно такива... Може би "Прелюдия към неизживяното". Ще пиша трактати, епопеи за битките на хълма на сърцето ми, стихове за разочарованията ми, афоризми за срещите ми с всички тях. Дебела книга ще се получи накрая. И колкото и дебела да я направя, пак няма да ми стигне мястото за съжалението по един единствен...
А снощи го видях, как 4години ... че и повече дори, с него само веднъж се случихме на едно и също място след 12 часа?! А снощи отново. Отначало не повярвах на очите си!!! Нима беше възможно... че какво ще търсиш ти в дискотека с чалга и хаус... Как преглътна метълската си гордост и се принизи до нас простосмъртните, псевдо-ценители на музика, по-скоро музикални прасета! В ушите ми още кънти: "По-добре да не те бях познавал" и цялата болка скрита зад монитора... Още искам да се върна в онзи момент, когато прецаках всичко... пак аз съм виновна нали... Знам! Ще можеш ли да ми простиш някога... Май няма и значение отговорът ти ... Всичко е минало. Аз се промених много ... твърде много... Връщане назад няма. Днес си тръгвам, а ти оставаш тук. Беше ми жал за теб, да прекараш живота си само тук, в този град, където няма какво да се случи... може би освен да се влюбиш... и да загубиш това, което си обичал.
Поредно, а надявам се и последно, Сбогом!

Пепа Николова - Тишина

2008-05-24T08:00:00.000-07:00

"Тишина

Чуваш ли как тишината говори -
понякога нежно, понякога с гняв?
Отваря вратите, отдавна затворени
от мисли и чувства, обвити със страх.

Усещаш ли как мисълта ми те търси -
понякога тихо, понякога с вик,
безумно пространство и време разкъсва
и става и образ, и песен, и стих...

Усещаш ли как сърцето ми бие -
понякога плахо, понякога с жар
и иска във твойто сърце да се скрие
от вечно горящия в него пожар.

Понякога с болка, понякога с радост,
понякога с обич пожара гори.
Но само сърцето тьй може да страда-
когато и Рая и Ада дели.

Чуваш ли как тишината говори?
Понякога нежно, понякога с гняв...
Затваря вратите - случайно отворени
от мисли и чувства, обвити във страх."

Това стихотворение описва една важна част от живота ми. Едно приятелство... Мечти за бъдещето и толкова нереализирани планове. Това стихотворение ми даде толкова много идеи. То е от малкото, които и днес чета със същото възхищение като преди 4 години.

2008-05-24T07:54:00.000-07:00

"Не с очите си съм влюбен в теб, защото недостатъци съзират те.
Обичам туй, което те не виждат, защото те обичам със сърце."

Новото е добре забравено старо

2008-05-24T07:39:00.000-07:00

Да си призная бях забравила колко забавно ми беше с един приятел. Толкова време мина от последния ни разговор... Днес обаче си припомнихме старото време. Такъв смях падна!
Това е човекът, който ме е оприличавал на всевъзможни знайни и незнайни създания(още едно потвърждение за моята уникална личност... а също и за самохвалството ми).
Посмяхме се и за случката преди четири години, когато с него се скарахме и под дъжда аз плаках на един камък. Той - на 5 крачки от мен с качулка на глава и с гръб към мен. Горката Теодора(която и днес търпи нашите изцепки) се опитваше да преговаря и с двамата, но не се получи особено. Както казва една колежка: Всичко е добре, когато свършва вкусно... в нашия случай на по бира.
Сашо спокойно! Не отидохме на Соната Арктика, но ще отидем на Бон Джоуви!
И не се притеснявай, ще забравя за правописната грешка на визитката ти :Р
Довечера на корпуса сме всички!

2008-05-22T23:23:00.000-07:00

http://www.youtube.com/watch?v=qnOoHd36O28

Знам, че е на унгарски... Знам, че е детинско... Знам, че много хора ще кажат Иу! Но аз все още вярвам, че приказките се сбъдват и че ако го вярваме силно и при нас ще дойде принцът. Може да не е красавец и да ни отблъсква понякога с действията си, но да ни предложи една незабравима вечеря, библиотека, събираща всички книги в света, бой със снежни топки и свобода в оковите на Любовта.
Аз вярвам, че един ден ще дойде при мен. Дотогава ...

2008-05-22T22:59:00.000-07:00

Снощи те сънувах. Откога не сме се срещали, а си си все същият. Мислех, че никога повече няма да те видя, да чуя гласа ти, да усетя ръцете си в твоите. Вчера те сънувах. Бях толкова самотна и уплашена. Стоях пред една огромна сграда със стъклени прозорци и чаках някой да ме намери. Бях се изгубила. Ти винаги идваш в моментите, когато имам най- голяма нужда от теб. Косата ти все така небрежно падаше над очите... А очите имаха онзи лукаво- невинен блясък, който така мразя. Беше усмихнат. Това мразя в теб! Когато искам да крещиш, да ме мразиш да кажеш Обичам те! или просто Върни се!, ти само се усмихваш. Мислех си, че за толкова време си разбрал, че истински те обичам, че няма значение къде си, с кого си. Мислех, че си разбрал, че не мога без теб, че ти си всичко, което имам, което тайно съм си откраднала в един миг, там пред блока, в онзи край на лятото. Всичко умираше, а между нас се раждаше нещо... което ние убихме още в утробата. Тогава, под уморените от горещия ден брези, исках да спра времето, да остана с теб завинаги, дори това завинаги да е заключено само в един ден, в един час ...
Снощи, когато дойде при мен беше пътувал толкова много... Не носеше багаж, значи нямаше да останеш. Очите ми се напълниха със сълзи: от гняв, от болка, от факта, че не мога да направя нищо, за да те задържа, за да ти покажа колко много искам да се събудиш с мен, до мен.
Така самотна ме остави, задавена от неизживяното... Отворих очи, а ми се искаше да не го бях правила. Дори слънцето, галещо стената над мен, не ме накара да се усмихна. От снимките се усмихваха всички, но не и ти. Така и нямам смелост отново да се върна назад. Да сложа в настоящето ми онова минало, което ни свърза.
Знам, че нищо между нас няма бъдеще, знам че сега си някъде, с друга , далеч... Но какво значение има! Пак да ме попиташ: Да остана ли при теб?, пак ще ти отговоря: Тръгвай! Не съм егоистка и искам да бъдеш щастлив. А знам, че до мен не може... Знам, че не мога да ти дам всичко, което така бих искала. Аз никога няма да бъда по- добра от другите ...
Затова, ако и ти си сънувал снощи същото като мен. Усмихни се, защото се е случило и не се натъжавай! Понякога хората се разминават за една секунда... Ние се разминахме за две спестени реплики и толкова непоказани чувства.
До следващия сън!

2008-05-22T22:51:00.000-07:00

Вчера загубих сурцето си. Може би в 280, докато се борех да стана част от колектива. Може би на спирката, докато разсеяно гледах черните облаци, надвесили се над мен. Може пък и вкъщи да съм го загубила, докато перях и се опитвах поне от дрехите ми да измия аромата на разочарованието.
Вчера си загубих сурцето. Загубих го безвъзвратно. Няма шанс да си го открия отново. Ако си бях в Свищов, щях да отида в полицията и да поискам да ми направят ново. Колко му е? За един месец - обикновена поръчка. Не ми трябва и по- рано. Никой не проверява дали го нося. Все чакам да ме обискират, да ме спрат и да ми го поискат настоятелно. И все не се случва.
Вчера си загубих сърцето. И нищо май не е по- различно. Облаците са все така черни, дърветата поклащат развълнувано листа и чакат върху тях да се излее топъл дъжд, чакан дъжд... А аз слушам музика със слушалки в ушите, защото съм егоистка и отказвам да я споделя с другите.
Вчера си загубих сърцето. Ако някой го намери, да ми го върне. Едно такова... мъничко, може да не го забележите веднага, но определено ще познаете, че е моето. Срещу възнаграждение: ще ви подаря сърцето си!

2008-05-22T10:43:00.000-07:00

Когато прелетя над теб ще те позная, ще се огледам в очите ти и ще поискам да остана завинаги там... Заключена... За какво са ми криле и свят, когато не мога да го споделя с теб. Давам ти едно крило и една влюбена ръка... Да полетим заедно!

Title

2008-04-25T04:53:00.001-07:00

The truth is out there :) At least I thought so... But the truth is that the truth is only deep inside ourselves. Have you ever tried to ask yourself a question and answer it objectively.
How do I look in this dress? or Should I eat this cake?
People are so simple. It is their feelings that make them different. People are anything but complicated. People are... just people. They are egoistic and fighting for their place in this world. Actually this is not sinful. Actually this is the way things should be. Unfortunately I am the person who thinks that people should share their bread, their happy moments, not only the bad ones. I still think that out there... or maybe inside me the true Love exists.
So people , do not look for the truth somewhere out ... Look for it inside you ... Look for it in your breath, in your arms, in your kisses, in your own eyes. Because everything that is not yours cannot be owned, it can just be possessed. But the possessions are free to go at any time.
So believe in yourselves, like I keep on believing in the mankind :)

Без заглавие както обикновено

2008-04-24T06:21:00.001-07:00

Напоследък сериозно съм се размислила над човешките отношения. Над това колко далеч сме един от друг и как все по- рядко ни се случва да се разбираме.
Замислих се колко трудно хората намират приятели. Как в днешно време това понятие е застрашено от изчезване. Дали заради егоизма, дали заради безразборната му употреба. Може вече да се е изморило и да се е отдеглило някъде далеч.
Лично за себе си мога да кажа, че съм една от малкото , които могат да кажат, че имат приятели. Доскоро не го осъзнавах и не го имах за нещо уникално. Бях забравила колко страдах, когато ми липсваше тази ... "екстра". Добре че има кой, от време на време, да ми показва пътя.
Замислих се над всички истински, не толкова истински и фалшивите приятелства, които съм виждала на пътя си. Четох бележки от училище, гледах снимки...
Понякога забравям да кажа колко много обичам пиятелите си. Забравям и да им го покажа.
Затова... към всички, които имат приятели: изживейте това, което ви се е паднало от тотото, защото не е лесно да уцелиш 6-ца. Към тези, които нямат: ако сте достатъчно чествни със себе си, ще откриете човек, който ще иска да бъде ваш приятел.
Аз самата нямах приятели до 9клас и сега се радвам, че съм ги открила едва тогава, защото съумях да ги оценя и да направя компромисите, които иначе биха ми се сторили излишно време.

10-те най-безполезни изобретения на всички времена

2008-02-24T07:51:00.001-08:00

Английски журналисти от вестник The Times публикуваха рейтинг на 10-те най-безполезни изобретения, създавани през последните няколко години. За да съставят каталога, те са изследвали патентни архиви от средата на 19-ти век до наши дни.

Десето място заема възглавница за задни части. Заявката за патент е била направена през 1993 год. Британския изобретател Майкъл Бейли е иска да решил проблема с каузалното сядане. Казано с други думи, да може човек по всяко време да си поседне когато му се наложи.

На 9-то място е вилица с таймер. Искане за патент е било подадено през 1995 год в САЩ. Целта на таймера била да подскаже на човека, който я използва кога да престане да дъвче и кога да премине към следващата хапка. Приспособлението имало и малка мигаща лампичка. Автори на това изобретени са американците Никол Дюбас и Спрингфийлд Сюзан.

8-мо място се присъжда за т.н „ръкавица за влюбени”, патентована през 1990 год. Целта е двамата влюбени да могат спокойно да се държат за ръце без риск да им замръзнат ръцете. Изобретението на Тери Кинг представлява..ами сдвоена ръкавица с два коплекта пръсти.

На следващо място е заглушител за глътки. Сложността на това изобретение е толкова пословична, че даже не си струва да се опитваме да го разберем. Достатъчно е само да знаем, че то е включвало малък микрофон и екран, който показвал силата на звука и съответно причинявал неудобство на преглъщащия.

На 6-то място е сутиен, който може да се пълни с вода. Патента е биз издаден през 1988 год. Според гениалния изобретател Джеймс Моро, подемната сила на водата повдига гърдите и ги прави да изглеждат по-привлекателни. За тези, които не искали да парадират с продукта е била пусната и прозрачна версия.

На 5-то място е защитен калъф за мустаци и устни. Приспособлението е било патентовано пред 1912 год от някой си Фриц Бодиш от Великобритания. В най-общи линии, калъфа представлявал хартиен кръг, пропит с антисептичен разтвор. Как точно е работило приспособлението не се знае. Ясно е само, че е било крайно неудобно и вероятно неефективно.

4-то място печели необичаен метод за съхранение на мъртъвци патентован през 1903 год. Някой си Харкимер Карковски от Ню-Йорк решил, че ако сложиш трупа в херметически затворена капсула, която на свой ред е затворена в прозрачен стъклен конус, тялото ще запази непокътнато с хилядолетия. Имало и опция само за главата, в случай, че ковчегът заема много място.

Бронзовия медал се присъжда на балон, който се придвижва с птича сила. Патентован е през 1887. Според изобретателя, за да работи приспособлението е необходи само да вземеш един орел, да го вържиш за балона и да насочиш клюна му в желаното направление. Това, което не е отчел, че дивите птици не се поддават на дресировка.

Среброто принадлежи на хитроумен будилник оборудван с малко чукче, което се спускало върху главата на спящия когато алармата звънне. При падането, той нанася слаб удар, който е достатъчен да го събуди. Изобретението е патентовано през 1883 год.

Златен медал и първо място за най-малоумно и безполезно изобретение на всички времена се присъжда на....пушкоплуга. Точно така – пушко-плуг! Патентован е през 1862 год. Целта е да можеш лесно да утрепеш някой човек докато си ореш задния двор. Това не е било много откачено през онези времена на партизански войни и прочее, но все пак...егати!

Суровите факти за чая

2008-02-24T07:31:00.000-08:00

Чаят притежава главозамайващ спектър от полезни за здравето компоненти, но най-сериозно върху здравето влияят съдържащите се в него полифеноли и тяхната подгрупа катехините: галокатехин GC, епикатехин ЕС, епигалокатехин EGC, епикатехин галат ECG и най-силният от тях - епигалокатехин галат EGCG, пише сайтът gladen.bg.

Изследванията показват, че катехините се разграждат по време на ферментацията на чаените листа и поради тази причина за предпочитане е да се пие неферментирал чай, а както всички знаем това са белият и зеления чай. В тях EGCG е със съдържание около и над 30%, а в черния неговото количество е само 3-5%.

EGCG се препоръчва от диетолозите като важен компонент на всеки режим за отслабване. Той стимулира производството на веществото норепинефрин, което засилва метаболизма и повишава скоростта, с която тялото ни гори мазнините, като дава на организма нужната енергия. Той е силен антиоксидант и образува със свободните радикали безопасни трайни съединения, които в свързан вид лесно се елиминират от организма.

EGCG засилва защитата на организма срещу редица болести: инсулт, сърдечно-съдови, ракови заболявания и др., подобрява състоянието при диабет като намалява нивата на инсулина и кръвната глюкоза.

Британски учени са установили, че съдържащият се в зеления чай EGCG предпазва от СПИН, тъй като се свързва с клетките на имунната система и не позволява на ХИВ-вируса да проникне в тях.

Най-ценния алкалоид в чая е кофеина. За разлика от кафето, тук той се намира в свързано състояние с танините и носи името теин или кофеинов танат. Той повишава работоспособността, засилва умствената и физическата активност, възбужда централната нервна система.

Това, което трябва да се подчертае е, че действието му върху организма е по-меко, отколкото на чистия кофеин в кафето и няма неговата токсичност.

Цветът на сухата дрога трябва да е ярко до тъмнозелен, но в никакъв случай кафяв, черен или тъмносив, което е признак за брак или лошо съхранение.

Най-силен чай се получава от "гънпаудър"(чай със силно усукани по напречната ос листа). Той е много видове, нo най-качественият е с най-много цветни пъпки и се нарича "императорски" или "златен", а най-ароматна и мека на вкус запарка се получава от по-слабо усуканите по надлъжната ос на листото видове, приличащи на клечици. Ако готовата напитка потъмнее след като престои, това е признак, че съдържа достатъчно количество катехини.

Знаете ли, че...

В Китай и Япония има райони, в които процента на заболяванията е много нисък, но там чаят се използва за задоволяване на дневните нужди на организма от течности
В миналото по-популярен е станал черния чай, защото по-лесно се фалшифицирал
В чаша зелен чай се съдържа 40-90мг EGCG, докато в чаша черен е около 8 пъти по-малко - 5-10мг.
В свежите чаени листа се съдържа 4 пъти повече витамин С, отколкото в лимона
Чаят повишава дейността на имунната система чрез антиоксидантно си действие и предпазва от действието на свободните радикали, които отслабват естествената защита на организма
Предотвратява трансформацията на нормалните клетки в ракови, подтиска образуването и нарастването на тумори
Спомага за регулирането нивото на кръвната захар, холестерола и на кръвното налягане, намалява риска от сърдечен удар, правейки кръвните плочици по-слабо лепливи
Подпомага намаляването на телесното тегло, като блокира разграждането на скорбялата
Действа срещу бактериите, намиращи се в устната кухина и причиняващи "лош дъх" и кариеси, подтиска развитието на вируси, гъбички и лоши бактерии
Забавя процеса на стареене

За да се приготви чаша хубав зелен чай, първо водата трябва да се загрее 60-70С - качествена бутилирана или филтрирана вода.

За 1 чаена чаша се предвижда около 1.5-3 гр. чай. Най-добър вкус се получава, ако запарването трае до 3 мин, след което листата се отделят - в противен случай напитката добива тръпчив вкус.

Колкото по-малко са листата, толкова по-бързо протича извличането и по-кратко трябва да се запарва. Белият чай се запарва за по-кратко време, при по-ниска температура.

В България се шири мнението, че зеленият чай е със слабително действие. Това е така, защото "компетентни" потребители бързо и погрешно са обнародвали името зелен чай, асоциирайки популярен чай за разхлабване в зелени кутии. В тази връзка единствено може да се спомене факта, че чая регулира чревната перисталтика без лаксативно действие.

Като заключение трябва да се каже, че чаят не е панацея и китайска мъдрост "Човекът е творец както на болестите си, така и на своето здраве" ни подсказва, че всичко зависи от качеството на живота, който водим.

Дефиниции

2008-02-17T06:31:00.001-08:00

БАНКЕР: тип, който ти дава назаем чадър, когато грее слънце и иска да му го върнеш, когато вали дъжд.

ПРОГРАМИСТ: човек, който ти решава проблем за който не си и подозирал, и то по начин , който не разбираш.

ПСИХОЛОГ: особа, която гледа всичко останало от момента, в който в стаята му влезе красива жена.

КОНСУЛТАНТ: това е този, който ти сваля часовника от ръката, казва ти колко е часът и след това ти издава фактура.

ИКОНОМИСТ: професионалист, който утре ще знае защо това което е предвидил вчера не се е сбъднало.

КВАНТОВ ФИЗИК: сляп човек в тъмна стая търси черна котка, която въобще не е там.

МАТЕМАТИК: личност, на която и трябват пет минути да отговори пълно и точно на всеки ежедневен въпрос, при това напълно безкористно.

АРХИТЕКТ: тип, който не е достатъчно мъжествен за да стане инженер, и е твърде малко педераст, за да стане дизайнер.

РАБОТА В ЕКИП: възможността да прехвърлиш отговорността за грешките си на останалите.

ФУТБОЛ: за него се омъжва всяка жена, без дори да подозира.

ИНФЛАЦИЯ: плащане по цени от следващата година със заплата от миналото.

ХАРДУЕР: част от компютъра, която понася удари когато не върви софтуерът.

Magic

2008-02-12T13:35:00.001-08:00

20 причини да ненавиждаш Деня на свети Валентин

2008-02-12T13:33:00.000-08:00

в. Таймс, Хелън Макнат: Този ден трябва не да се празнува, а просто да се преживее...

14 февруари е ден на безвкусните поетични напъни, безумно повишените цени, розовите дрънкулки... Всичко това трябва не да се празнува, а просто да се преживее...

Тя

1. За какво да съжалявате? Ако нямате гадже, изглеждате като отчаяна стара мома. Ако имате гадже, всички мислят, че едва го търпите.

2. Не може да стане по-лошо, ако мъжкият екземпляр, който вече сте набелязали за съпруг, използва в романтичните си хватки картичка с овчица и всички каламбури около дума "ewe" ("ewe" – "овца", произнася се като "you" – ти./

3. Стресът, кола маската или едва ли не военната заповед да не флиртуваш с никой друг - Денят на Свети Валентин прилича на малка сватба, но...през февруари! В най- мрачното, хладно и неподходящо време на годината. На никого няма да пожелаеш да вдига сватба през февруари, камо ли пък всяка година.

4. На този празник на бял свят се пръкват ужасни, разяждащи мозъка стихове от типа на: "Всяка година преуспяваме, от любовта си не се уморяваме"...

5. Колкото по-усърдно изобразяваш безупречно пухкаво семейно щастие, толкова по- силно те терзае подлото усещане, че всички двойки наоколо са хиляди пъти по- влюбени и правят нечувано страхотен секс.

6. Ваша позната, която не можете да понасяте, задължително ще получи като подарък страхотен чифт обувки от Manolo, а когато половинката и се отдалечи, ще сподели с вас, че и се виждат "малко вулгарни".

7. Такова нещо като успешен Ден на свети Валентин, няма в природата. Дори и да получите тайнствена картичка/ подарък/ букет, то накрая със сигурност ще се окаже, че го изпраща някакъв противен до сълзи тип.

8. Включвате се в състезанието за най-добра среща. Добре, на колежката от маркетинга и се паднаха най- скъпите рози, затова пък вас ви водят в най- хубавия ресторант. Но...о, ужас! Страшно е да си спомни човек какво всъщност представляваше това.

9. Заради този ден трябва да отслабнете. Това си е добър шанс той да ви подари бельо. Но не по- малка е вероятността талията ви да не иска да забрави всички удоволствия на масата, които сте си доставяли по празниците.

10. Целият този кич, всички тези розови панделки и мъниста впечатляват единствено тригодишните деца и италианските моделиери.

Той

11. Денят на Свети Валентин поражда у вас ненавист към всички останали мъже. Може да се хванете на бас, че масите във всички прилични ресторанти вече са запазени от тези идиоти, така че винаги ви се налага да платите двойно за ужасна храна в отвратителен ресторант.

12. Този празник принуждава мъжете да правят глупости - да палят свещи и прочее.

13. Горко му на този мъж, който не прави тези глупости, не пали свещи и прочее. Защото тя, разбирате ли, го е очаквала от вас, обаче пък как да ви го каже, нали няма да е романтично?

14. Това си е истински обир. Цветя, вечеря в ресторант, такси - половината заплата не ти мърда. Не може ли просто да и дам парите?!

15. Ами ако съвсем наскоро сте се запознали - празникът ви принуждава да и купите подарък и да заявите отношенията си пред света - и то, твърде дълго, преди изобщо да узреете за разговор на тая тема...

16. Ако и купувате бельо, сте длъжни да изберете не само единствения подходящ размер, стил и цвят, но трябва да си давате и вид, че не зяпате откровено гърдите на манекените, които рекламират сутиените в магазина...

17. Всичките и мисли са насочени само за Деня на свети Валентин, а доколкото тази година февруари има 29 дни, в продължение на следващите две седмици ще се чувствате отвратително всеки път, когато в разговора се появи пауза.

18. Може би един сеанс на принудителен шопинг е достатъчен за годината? На Коледа това е по- поносимо, защото и да обърнете една чаша в 11 сутринта, никой няма да придиря за чувствеността ви. Не и на 14 февруари обаче...

19. И къде са подаръците за мъже? Ние какво получаваме от този празник?

20. А по-лошо не може и да стане, ако жената, която вече сте набелязали за съпруга, дори не се усмихне, ако и подариш картичка с овчица...

Цената на мълчанието

2008-02-12T13:14:00.000-08:00

За тънката червена линия на кофиденциалността в одиторската професия понякога може да бъде платена твърде висока цена

От Юлияна Янкова

Мълчанието има цена. И ако въпросът е колко струва мълчанието, то може би отговорът зависи от това, за кой сектор от живота и за каква сфера от бизнеса се отнася. Защото, ако „мълчанието е злато“, то светът след 2001 г. разбра, че в някои случаи то се измерва в милиарди долари и хиляди разбити съдби. Когато през 2001 г. САЩ преживяват един от най-мащабните икономически сривове с фалита на водещата енергийна компания и отличника на Уолстрийт – Енрон, колапсът й струваше на нейните акционери повече от 60 млрд. долара, а 5600 работници и служители загубиха работните си места, повече от 2 млрд. долара изгоряха в пенсионните фондове.

Къде свършва тънката червена линия на конфиденциалността и откъде мълчанието спира да бъде злато и се превръща в престъпност? Може би това е въпрос с повишена трудност, на който и в бъдеще ще се търси отговор.

Но надзорните органи - първо в САЩ, а от тази година и в Европейския съюз (ЕС), предприемат мерки, с които да бъдат ограничени злоупотребите, а изискванията към независимия финансов одит - да бъдат завишени.

До март 2008 г. всичките 27 страни - членки на ЕС, трябва да синхронизират законодателството си с новата Директива 8 на ЕС. Тя влезе в сила от май 2007 г. и с нея се регламентира законовият одит на членовете на ЕС. У нас процесът по приемането й ще започне през септември, когато се предвижда заседание на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) да разгледа предложенията за промени на Закона за независимия финансов одит, който не е променян съществено от приемането му през 2001 г.. След приемането му от ИДЕС проектът ще бъде представен в Министерството на финансите, а след това в Министерския съвет и парламента.

Една от най-съществените промени, която се предвижда, е създаването на орган за публичен надзор на одиторската професия, продиктувана именно от скандалите с Енрон, Парламат, Уърлд Ком и от последвалия фалит на една от петте големи одиторски компании - Артур Андерсън.
В момента одиторският бизнес се доминира от така наречената Голяма четворка, в която влизат КPMG, PriceWaterhouse/Coopers, Делойт и Туш и Ърнст и Янг.

Според ИДЕС Голямата четворка не допуска контрол от страна на етичната комисия на местната професионална организация, а случаите на санкционирани представители на гилдията изобщо са не повече от двама-трима годишно.

Ето защо органът за публичен надзор на одиторската професия ще има правомощия да следи за правилното одитиране. Предлага се той да се състои от 7 души, като само трима да са одитори, а останалите четирима – представители на БНБ, Комисията за финансов надзор, на работодателите и дружествата от публичен интерес. Друго изискване е председателят на органа да не е практикуващ одитор.

С цел повишаване на качеството на професията и осигуряване на независимост на мнението с промените в закона се предвижда още минимум 75% от собствеността на одиторската фирма да бъдат в ръцете на регистрирани одитори, а не както е досега – до 51%.

Промените предвиждат още и ограничаване отговорността на одитора – до не повече от три пъти цената на одита. Така, ако клиентът го е наел за 3000 евро, не може да го съди за 300 000 евро, ако е недоволен, а само до 9000 евро, коментираха експерт-одитори, работили над законодателните промени.

Какво е мълчанието
Според еЕтичния кодекс на професионалните счетоводители, в сила от юни 2006 г., който се прилага и у нас, професионалните счетоводители са задължени да спазват конфиденциалността относно информацията за делата на клиента или работодателя, получена в процеса на изпълнение на професионалните услуги. Задължението за конфиденциалност продължава, дори и след края на взаимоотношенията между професионалния счетоводител и клиента или работодателя, се посочва в документа от над 200 страници, изготвен от Международната федерация на счетоводителите. Освен това професионалните счетоводители са задължени да гарантират, че персоналът, който е под техен контрол, или лицата, от които се получават съвети и помощ, спазват също принципа на конфиденциалност, гласят разпоредбите.

Има принцип на кофиденциалност за самия бизнес, но отчетът е публичен и той трябва да бъде показан вярно и честно, казва Стефан Ненов, управляващ съдружник в Moore Stephens Bulmar. Иначе фирмата и одиторът спазват принципа. „Аз наскоро отидох в една фирма и там собственикът ни казва: “Ще ви наемем, но искам да ми кажете как става при конкуренцията”, и аз му заявих: “Благодаря, довиждане, нямаме повече работа тук“, допълва той. По думите му е противопоказно одиторът да издава какво върши конкурентната фирма.

Как става смяната на одитора
Смяната на независимия одитор в различните страни е уредена различно. В някои страни има ротация по закон. Например в Италия одиторът трябва да се сменя на 7 години, ако е бил КПМГ, идва PriceWaterhouse/Coopers, ако е бил PriceWaterhouse/Coopers, идва Делойт и Туш или Ърнст и Янг и т.н. С подготвяната промяна в Закона за независимия финансов одит също се предвижда ротация, но на партньорите (управляващите съдружници), на тези, които заверяват отчета, а не на фирмата, казват от ИДЕС.

По принцип има две противоположни мнения – едното е, че не е много правилно да се сменя одиторът на определен период, а другото е, че е добре да се сменя. Практиката е разнообразна в Европа. У нас се сменя одиторът, когато се сменя одиторът на компанията майка, или ако клиентът не е доволен, той има право да смени одитора.

Но при Голямата четворка на групов принцип това е много трудно – дъщерното дружество трябва да даде обяснения на централата защо го сменяш и така нататък.

В България водещи са КПМГ и ПрайсУотърхаус след това е Делойт и Туш и след това Ърнст и Янг. Тази класация в другите страни е различна.

Често има много противоречия между ръководството и одиторите. Но одиторът в крайна сметка смята, че ако покаже абсолютно всички грешки, ако има противоречие, той ще бъде сменен. Една фирма от Голямата четворка може да си позволи някой да я смени, макар че има клиенти, които не са склонни да изпуснат, докато една малка фирма знае, че ако изпусне този клиент, много трудно ще намери друг, който да компенсира загубата на този, и се правят компромиси, включително и от Голямата четворка, но на по-друго ниво.

Артур Андерсън бяха заверявали много дълги години компромисни отчети на Енрон, Уърлд Ком и изведнъж балонът се пука. А те бяха най-голямата одиторска фирма в света и поведението им беше на патриции и с много голямо самочувствие, но самочувствие в балон, твърдят от бранша.

Пол Макартни срещу Хедър Милс

2008-02-12T12:36:00.000-08:00

Тази седмица в Лондон се води едно от най-внимателно следените бракоразводни дела в света. Стълпотворението от телевизионни камери и журналисти пред съда се дължи не само на това, че се развежда легендарен „бийтълс”

Музиката на Бийтълс, макар и създадена преди 40 години, продължава да звучи нон-стоп по радиото, а съвременни британски рок и поп банди – от Оейсис до Тейк Дат, и днес признават влиянието на Ливърпулската четворка. Сър Пол Макартни е британска институция, вероятно по-популярен и от кралица Елизабет Втора, която му дари рицарското звание. Затова всяка негова крачка се следи неотлъчно от медиите и милиони признателни фенове.

Всички съпреживяха с него смъртта на дългогодишната му съпруга Линда Макартни през 1998-ма и всички възкликнаха учудено, когато три години по-късно той реши отново да се ожени - за Хедър Милс. Стъписването трая само няколко месеца и прегрешението бе простено.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Линда Макартни почина през 1998-ма

Но новото щастие не продължи дълго

Почти веднага се появиха съобщения, че децата на сър Пол не харесват новата си майка и напрежението изригна през лятото на 2006-та, когато бившият бийтълс и бившата манекенка обявиха, че се разделят.

Последва ново обществено стъписване и повишено медийно любопитство, тъй като почти веднага се появиха слухове защо двамата са решили да не бъдат повече заедно.

„Пол посягаше да ме бие”, заяви Хедър Милс и обвини разделения си съпруг, че е сменил ключалките на семейното им жилище и отмъкнал от там ценни картини. В интервю за сутрешния блок на частната британска телевизия Ай Ти Ви

Хедър Милс дори се оплака, че животът й е застрашен

„От полицията сами дойдоха да ми кажат, че съм получила смъртни заплахи и трябва да внимавам. Това означава, че и животът на дъщеря ми, която е постоянно с мен, е бил в опасност. И кой е виновен за тези смъртни заплахи? Медиите!”, обвини Хедър Милс.

Според нея британските журналисти я нападат неоснователно, само защото иска да се разведе с всеобщ британски любимец като Пол Макартни.

Наистина в медиите рядко може да се прочете или чуе нещо хубаво за Хедър Милс. Преобладаващото мнение е, че тя иска да заграби колкото се може повече от легендарния си съпруг, от неговите над 800 милиона английски лири.

Веднага след началото на бракоразводното дело в понеделник радиото и телевизията бяха заляти от интервюта на юридически експерти, които предрекоха, че

лейди Хедър ще вземе от сър Пол обезщетение между 50 и 100 милиона английски лири

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Легендарният бийтълс ще обеднее с около 100 милиона английски лири

„Е, няма да е толкова много, сравнено с несметното му богатство, но сумата трябва да е достатъчна, за да гарантира, че четиригодишната им дъщеричка Беатрис няма да забележи значителна разлика между стила на живот на мама и този на татко”, заяви един от многобройните интервюирани адвокати.

Но това, че британските медии играят в отбора на сър Пол, може да се обясни не само с легендарния му статут на рок музикант. През двете години откакто той се раздели със своята съпруга, Макартни отказваше упорито да обсъжда причините, довели да семейния разрив:

„Според мен, когато човек преживява трудности, то в името на всички засегнати, трябва да запази достойнство и да помни, че става дума за нещо лично. По този начин нещата вероятно ще се преживеят по-лесно”, заяви пред Би Би Си бившият бийтълс в едно от редките си публични изказвания.

Започналото в понеделник бракоразводно дело между Пол Макартни и Хедър Милс се очаква да приключи в петък. То обаче се води при закрити врата и не е ясно дали изобщо ще бъдат огласени подробности от него. Но каквото и да бъде съдебното решение, то едва ли ще промени обществените нагласи на британците. Хедър Милс ще си остане само бившата съпругата, взела част от парите на Пол Макартни. Докато неговото наследство винаги ще се изчислява не в парични, а в нотни знаци.

My heart is still beating

2008-02-12T02:03:00.000-08:00

Много често човек си мисли, че е дал всичко от себе си. Че се е изчерпал, че не може да помогне повече. Но също така, много често разбираме, че все пак имаме сърца.
За мен мога да кажа, че няма по- хубаво нещо от една усмивка и от една протегната ръка.
"Изпълва" ме дори едно благодаря, когато съм задържала отворена тежката вратата на блока. Винаги отговарям с усмивка на хората, защото знам, че ще им помогна по някакъв начин да се зарадват на деня си.
Казват, че когато говорим по телефона трябва да се усмихваме... и са прави! Представете си един човек, който всеки ден се среща със сиви хора, в сиви костюми в сивото си ежедневие. Една усмивка може да направи деня розов, зелен, червен... Просто красив!
Толкова ли е трудно да отстъпим мястото си в автобуса, или таксито на гарата... Толкова ли е жалко да дадем 1лв поне на уличния музикант. Защо не си купим букетче от измръзналата баба...
Знаете ли цената на една усмивка? Една усмивка = една мечта. А мечтите са безплатни...

Животът

2008-02-09T06:13:00.000-08:00

Животът май е поредното нещо, с което не разполагаме. Купуват го, продават го, гаврят се с него и нищо не можем да направим. Борим се, опитваме се да се разпореждаме с него и пак не успяваме. А когато най-малко очакваме и си мислим, че сме го овладяли, разбираме, че се изплъзва от пръстите ни и ни се надсмива нагло. Плачем, молим се за секунда още, но вече е късно. До вчера ние сме взимали, а днес взимат от нас...
Кога ли ще се научим да се радваме на всяка въздишка и на всеки миг...
Кога ли ще започнем да се обичаме въпреки цялата омраза...
Кога ли ще повярваме в протегнатата за помощ ръка?
Кога ли... кога ли...
Кога...

Анти-дума на годината в Германия

2008-01-28T07:16:00.000-08:00

От 1991 г насам жури от независими експерти- езиковеди и журналисти - избират " анти-дума" на годината в Германия. Търсят се думи, които са неподходящи, а често и обидни за човешкото достойнство.

Журито получи близо 1700 различни предложения, дошли от германските граждани и в крайна сметка избра "Herdprämie" - което ще рече в свободен превод " премия за стоене до готварската печка". Имат се предвид онези германски жени, които остават в къщи за да гледат малките си деца, защото не желаят да ги пращат в детска градина. За тях германският ХСС беше предложил, държавата да им плаща определена финансова сума, която да е приблизително толкова голяма, колкото струва едно място в детска градина, а те се субсидират от държавата.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Къде е мястото на майките - край огнището и децата или в професията ?

Искането на ХСС е недопустимо според партията на зелените

Автор на новата анти-дума на годината е Ренате Кюнаст от партията на зелените, която в остро полемично изказване обвини християнсоциалния съюз, че иска с помощта на парична премия да привърже жените към огнището, вместо да стимулира професионалната им реализация. Шефът на журито казва:

"Готварска премия е междувременно широко разпространена дума, която вече е на път да се превърне в сериозно понятие. Избрахме я за анти-дума на 2007, защото е замислена така, че да обиди онези майки, които отглеждат децата си сами, а това ни се стори просто недопустимо."

Други анти-думи от предни години са "етническо прочистване", "зона, свободна от чужденци",, колатерални щети, "производителност при съкращаването на работни места " и др.

Чели сте твърде много Пратчет, ако...

2008-01-28T00:02:00.000-08:00

• Смятате, че блатните дракони са много удобна запалка.

• В кафенето поръчвате клачианско кафе.

• Избягвате да произнасяте на глас онази цифричка... хмммм... онази, същата... която е равна на девет минус едно или на пет плюс три.

• Винаги гледате на камилите с нескрито уважение.

• Като си купите лекарство, търсите в състава му сушени жаби.

• Учудвате се, че в библиотеката няма майм... орангутан.

• По цял ден висите в нета и се ровите за нови преводи.

• Не ви се вярва, чев обикновените реки човек може и да потъне.

• Ако ваша приятелка сподели, че иска да стане шивачка, смутено се изчервявате.

• Искате си разписка, когато ви ограбват.

• Някой издава вопъл "Ааргх!", а вашата реакция е повече от неадекватна.

• Стоите до клетката на мирно уукащ си орангутан и по някое време изцепвате: "Да, времето наистина е чудесно!"

• По улицата внимателно оглеждате всички полицаи и търсите поразително сходство със старите български царе.

• Смисълът на словосъчетанието "смъртна умора" за вас е нещо повече от преносен.

• Словосъчетатието "старата с косата" предизвиква у вас асоциация не за смъртта, а за възрастна селянка.

• Когато получите писмо, написано изцяло с главни букви, си мислите, че е от самия Смърт.

• Мислите, че смятането ви се удава най-добре при ниски, ама много ниски температури.

• Когато гледате афиша на новата хитова кинопродукция, без да искате търсите обявление за участието на 1 000 слона.

• Интериорът на стаята ви е издържан в октариновата гама.

• Смятате, че в състава на истинската баничка задължително трябва да има пясък.

• Вече не употребявате думата "психология", а я заменяте с "главология".

• Отнасяте се с повишено внимание към хора с изразителни сини очи.

• Знаете, че боговете не само са глухи за молбите ви, но всъщност наистина са глухи, че и слепи, глупави, а понякога и сакати.

• Като видите таралеж се изчервявате и бързичко се обръщате настрани.

• Изпадате в амок, ако видите бял кон да се приближава до облечен в черно конник със слабо телосложение.

• През по-голямата част от времето ви се струва, че някой постоянно хвърля зарове.

• Когато по новините показват митинги и разни стихийни бедствия, се оглеждате за ССПГ Диблър.

• Държите "Кама Сутра" и всички останали книги с подобно съдържание във вана с лед.

• Гордеете се, че вашата котка е автентична.

• Ако някой яде супа от костенурка, го обвинявате в извършване на светотатство.

• Не можете да гледате обърната по гръб костенурка, дори и да е плюшена играчка.

• Стараете се да не си купувате хляб от магазин,където продавачът е нисичък и със здраво телосложение.

• ДЕЙСТВИТЕЛНО не забелязвате високата фигура в черно – всъщност не виждате никой, който е по-висок от вас.

• За вас всяка пълна девойка е оперна певица.

• Когато ви спре някой нисък и грозноват полицай, му искате удостоверение, че е човек.

• Смятате, че безпаметното пиянство е най-добрия начин за възход в кариерата.

• Можете да изядете плъх, но САМО с кетчуп.

• Убедени сте, че в килима също има живот – и то какъв.

• Винаги пеете правилно песента за златото, при това без да объркате куплетите с припева.

Изпит в различни жанрове на метъла

2008-01-28T00:00:00.000-08:00

Tраш метъл: Студентът влиза залитайки в аудиторията, изяжда билета си, отговаря не по темата и си излиза.

Хеви метъл: Студентът пристига, яхнал чопъра, кьоркютук пиян, при влизането допива бутилка бира, хвърля я на катедрата, изтегля си въпрос, оригва се звучно, отговаря и си излиза.

Дет метъл: Студентът влиза, убива преподавателя и си излиза.

Блек метъл: Изпитваният пристига късно вечерта, завързва преподавателката и я провесва от тавана, след което жестоко я измъчва, оцапвайки масата, върху която е нарисувал пентаграма с кръвта на младенец.

Гор метъл: Влиза залитайки в аудиторията, изнасилва преподавателката, след това я убива, изнасилва я още веднъж, изкормва тялото и изяжда вътрешностите, размазва останките по цялата аудитория и отново я изнасилва.

Дум метъл: Студентът си изтегля билет, но осъзнава, че никога няма да отговори на тези въпроси, изпада в депресия и се самоубива. Трупът му е изнасилен от всички присъстващи.

Прогресив метъл: Студентът пристига с китарата си и изсвирва 26-минутно соло, в следствие на което професорът умира от скука.

Глем метъл: Преподавателят пада от стола си от смях при вида на студента и му поставя отличен. Студентът събира козметични продукти от присъстващите момичета и оцветява изпитните билети в розово.

Грайндкор: Студентът пристига, минута-две размахва ръце и реве нещо нечленоразделно, след което си тръгва.

Ню метъл: Панталоните на студента се закачат за вратата и той не може да влезе в аудиторията.

Индъстриъл: Студентът пристига целият в кал и мръсотия, псувайки на майка, и охраната го изхвърля.

Готик метал: Студентът пристига с черна карета, влиза в аудиторията, като си поправя грима и демонстрира патос, изпада в депресия и се разплаква. После си спомня за смъртта и още веднъж изпада в депресия. Изтегля си билет, вижда, че въпросите не са ИСТИНСКИ, и изпада в патосна депресия. Преподавателят също разбира това и също се депресира. Всички останали се депресират и заплакват. Изпитът не се състои, светът не е съвършен.

Пънк-рок: Студентът пристига облечен в черно сако, пиян като кирка и без зъби, плюе на пода, изпикава се върху масата с билетите, като опръсква леко преподавателя, оригва се и заспива.

Руски рок: Влиза група студенти, които постоянно си отстъпват място един на друг и се черпят с бира, събират по 2-3 рубли от всеки присъстващ, после всичките седем отговарят на един билет и си заминават с трамвая, като го клатят.

Пауър метал: Студентът идва в елфически доспехи, отговаря на всички въпроси от билета и на въпросите на преподавателя и си тръгва на бял кон.

Фолк метал: Студентът влиза, свирейки на цигулка, акомпанира му тълпа от други като него, но с най-различни инструменти. Като свършат със свиренето, си тръгват, без да отговорят.

Викинг метал: Студентът тегли билет, веднага изгонва отговарящия преди него, сяда на мястото му и разказва за подвизите си, като размахва брадвата, а после убива преподавателя. На тръгване обира бижутата на всички и подпалва университета.

Батъл метал: Нахлува орда студенти в доспехи, които убиват всички наред и чупят всичко по пътя си, след което пробиват стената и си отиват.

Хардкор: Студентът разбива вратата с глава и започва бясно да се тресе и да търчи из аудиторията, крещейки нещо, след това се трупясва на пода.

Мръсните думички в българския език

2008-01-27T23:56:00.000-08:00

LifeJoker

Бизнесмен

Съвсем в духа на новото време, с развихряне на пазарната икономика мало и голямо се хвърли да прави частен бизнес. За зла участ на тази толкова модерна чуждица, голяма част от голямото реши да свърже на късо търговския процес и да се превърне в обикновена престъпност, движеща се в скъпи таратайки, със скъпи дрехи и още по-скъпи ланци, но присвоявайки си термина “бизнес”. Оттам дойде и негативното отношение на обикновения, изстрадал гражданин към бизнесмените, което в свободен текст би трябвало да се превежда като “частници”, или буквално, “работещи хора”.

Застраховател

Малко поотшумяло като обидно определение, но все още актуално. Докато на запад хората си застраховат дори зъбите, краката, циците, златната рибка и какво ли още не, застрахователният бизнес в България процъфтя по различен начин. Нормално, след внасяне на определена сума пари, ако котката изяде златната рибка, би следвало да получите пари за нея. У нас застрахователите идват с бухалки, взимат ви парите и след това наплашват котката така, че хич да не й хрумва да яде рибки. Ако ли пък не, първо самите застрахователи изяждат рибката, после, ако продължавате да се опъвате, ви теглят един як бой. Това на нормален език се нарича “рекет”, но в родината продължава да се асоциира със застрахователните фирми.

Борец

Кратко точно и ясно, това е човек, който се бори за нещо, в конкретния случай на тепиха за славата на родината. За нещастие съвкупността от впечатляваща физика, начален капитал и потресаващ недостиг на интелект провокира повечето от бившите борци, при това не особено успели като спортисти, да станат бизнесмени от горния тип, което пък окончателно изгради в съзнанието ни образа на дебеловрат, кух бияч, който прави застраховки. А борец е нещо съвсем друго.

Бюрократ

Или наричани още книжни плъхове, тези достойни мъже и жени жертват здравето и зрението си, за да може държавният апарат да се движи и да ни е лесен живота. В България обаче липсата на добра подготовка, както и създадената възможност за злоупотреби по служба като краен вариант безнаказано да се свържат двата края направи съвсем незаслужено (поне що се отнася до същността на думата) от бюрократите обществен враг номер 1.

Поп фолк

Ами поп-фолка би трябвало да се изразява във възпроизвеждане на фолклорното ни наследство с модерен аранжимент, който да го прави достъпно и атрактивно за младите. Е да, ама не. Поп-фолкът в България се изравни с чалгата, сля се с ориенталската дискотечна действителност и почна да бълва простотия след простотия, докато накрая на половината народ му се изпростя докрай, а другата половина е на път да си събере багажа и да се покрие някъде в чужбина.

Реститут

Съвкупността от обезценяване на селскостопанската земя, урбанизацията, социалното разслоение и бюрократите, въртящи собствен бизнес изкара реститутите като най-долните гниди на обществото. Един вид, получаваш нещо наготово, незаслужено, нищо че прадядо ти си е скъсвал задника от бачкане. А в крайна сметка тия, които изкараха някаква сериозна далавера от реституцията и не бяха ощетени всъщност май го направиха чрез съвсем различни механизми.

Блондинка

Айде бе! Лошото име на блондинките и митовете колко са тъпи, не са българско изобретение, нито пък се дължат на появата на Вяра, Надежда и Любов в Биг Брадър. Те датират още от първите издания на американския Плейбой и откровената кухота в главите на звезди като Памела Андерсън.

Американец

Така и никой не осъзна, дори и самите американци, че Америка не е държава, а континент. Даже два. Но пък за сметка на това сложното произнасяне на абревиатурата САЩ, невъзможността да се правят съставни от нея и откровено империалистическата политика на гореспоменатата държава направиха от “американец” синоним на “световно зло”, при това тъпо.

Е, сигурно има и още много незаслужено превърнали се в синоними на нещо лошо думички, но пък прави лошо впечатление липсата на традиционни такива като “полицай”, “данъчен инспектор” и още редица други – неприятни личности, но гарантиращи законността и реда, когато си изпълняват съвестно задълженията.

Именник на българските кутсузлии

2008-01-27T23:53:00.000-08:00

Shannara
В първите дни от приемането на България в ЕС изниква въпросът дали българските история и култура няма да бъдат претопени в общото европейско наследство и бъдеще. Много се изговори по тази тема – някои хора посочваха, че интеграцията ще ни обезличи, други напомняха, че българите са запазили самосъзнанието си и през най-тежките векове на робство. Личното ми мнение е, че ние ще продължаваме да се тупаме гордо по гърдите „булгарише, булгарише”, което всъщност не е толкова зле, колкото ви изглежда. Все пак нация, която подписва петиции, за да запази правото си на безакцизна домашна ракия и производство на шкембе-чорба според мен знае как да се самоопределя като различна.

Но не това е темата на тази статия и не за това искам да пиша (макар да съм пяла оди за възхвала на добре сготвена и силно подлютена шкембе чорба в 5 сутринта след препиване с домашна ракия*). Мисълта ми беше за нашето по-конкретно бъдеще, а именно – децата ни. И техните имена. Вдъхнових се от една статия, в която се говореше за момиченце, наречено Европа.

Много народи вярват, че името определя човека, а не обратното. Въз основа на името се правят хороскопи, предрича се бъдещето на носителя му. Голям брой от българските имена са пожелателни за определено качество – Храбър/Храбра, Тихомир/а, Станимир/а, Благой... Някога дори е имало обичай, ако детето е болнаво да му се променя името на Желязко/а и Здравко/а например. Други имена са просто наследство от качество или професия на някой прадядо – понякога става дума за малките имена, но по-често за фамилиите – Чорбаджийски, Свинаров, Овчаров, Абаджийски и т.н. В смисъла на пожелателните имена бях силно потресена от името Европа – разбирам, че бащата е евро-оптимист, но този избор говори за два варианта: или никога не е чел древногръцка митология, или зоофилията не го притеснява.

Много от типично българските имена безспорно са остарели поради звученето си – Пена, Мара, Гинка, Евдоки, Груйо, Курти... Други имена са вече изхвърлени от списъка на приемливите поради историческите промени – Сталин, Ленин, Хитлер, Свободка, Първолетка.

В стремежа си да дарят отрочето с необичайно и запомнящо се име, много родители вместо да търсят алтернативата в други български имена, обричат децата си на откровените подигравки на малките и скритите подхилквания на възрастните.

Доста от популярните имена са заимствани от небосклона на фолк- звездите – Глория, Анелия, Нина (вместо Николина), Кондислав. Лошо няма, важното е разнообразието. Интересното е обаче, че освен фолка и други жанрове на музиката дават своя принос в списъка на българските имена – така например за миналата година са регистрирани две новородени с името Елвис, едно с Мадона и три с Мерилин (полът тук е неизвестен). Забелязва се и вълна от латино-имена, тръгнала от множеството колумбийски и венецуелски сериали – Педро и Игнасио звучат къде по-по от Петър и Игнат, за Аура да не споменавам... Една моя позната пък си кръсти момиченцето със звучното Патрисия, което се умалява на Пати, и то в район, където произношението се характеризира с потъмняване на „е” в „и”! Намерили са се и киномани, които от вълнение са кръстили синовете си Тарзан и Зоро. Мога само да се надявам, че в близко бъдеще няма да се появи Трите-Хикса (не ви ли се струва, че подписа би говорил за необразованост?) и Супермен (хмм, фройдизмът ми пее в задната част на мозъка с разни предположения).
Спазването на старата българска традиция децата да се кръщават на бабите и дядовците понякога поставя родителите пред спорове кое от четирите имена е достойно за увековечаване. Двойните и съставни имена се явяват чудесен начин за удовлетворяването и на двата комплекта баби и дядовци. Но за нещастие е породило и няколко абсурдни имена като Маратонка (на бабите Мара и Тонка) и Йордечка (Йорданка и Дечка). В личния ми списък от нежелани имена се наредиха и Дева-Мария, Радост-Ина, Крисмислава, Борис-Втори (не е с римски цифри, уважаеми читатели – точно така си е).

Едно също така неприятно явление е и желанието за придържане към типични български думи – Ливадка, Скафандър, Марулка, Паун, Канарче, Славей. За щастие имената Потник и Проститутка все още са забранени от закона, което неизбежно навежда на мисълта, че някога е имало опити да се използват. Въпреки всичко миналата година едно момиче е било кръстено Страхотна, а едно момче – Сладун. Ех, давам на родителите една червена точка за желанието да ползват българско име, но две черни поради глупостта им. Пътят към ада е постлан с добри намерения. В случая адът е за децата. Легендарна е например дилемата на Пътка (родила се преди майка й да стигне в акушеро-гинекологичното отделение), която трябвало да избира дали името й да бъде изписано на латиница като Patka или Putka. Или си представете майки крещящи по непослушниците: „Тарзане, остави животното на мира!”, „Канарче, слез от там!”, „Ланселот, в десет да си на масата!”.

Ах, даааа, стигнахме и до другия проблем – чуждите имена, които навлизат все повече при нас. За да се избегне проблема на Пътка, мнозина родители залагат на интернационални имена като Виктория, Александър, но пък и се презорват леко с Джордън вместо Йордан, Джоана вместо Ивана. А имена като Суспенсио, Аналиа или Дионисий според мен са просто безумни. Все още е неизвестно за мен как се формират бащините имена на деца, чиито бащи се казват Ричард – дали има наставка „ов”?
За бога, братя и сестри, мислете преди да кръстите децата си – не само за това какво значат на български, а и какъв смисъл имат в латинските езици, как се изписват и умаляват. За вас може би е важно звученето, но име като Лисо, Шаро, Сульо и Мишка могат да бъдат същинско проклятие за децата ви.

* Това, естествено, преди шкембе-чорбата да е разредила алкохолния процент в кръвта ми

Светът е оцелял, защото се е смял

2008-01-27T11:38:00.000-08:00

И тъй като няма по-хубаво от смеха, ето един линк, който ми върна вярата в разплакващите ни вицове :) Няма по- хубаво хоби от това :
www.vicmania.com

Ебаси майката на различни езици

2008-01-15T07:09:00.000-08:00

латински: ибамус мамус
италиански: ибаре мамаре
френски: ибан льо маман
унгарски: ибамеш мамеш
немски: ибамен мамен
английски: ибаймън мамън
руски: ибаю мамаю
турски: айбън мамаън
японски: ибазицу мамицу
сръбски: мамицу ке ти йебем
гръцки: ибамимус мамимус

2008-01-08T08:28:00.001-08:00

Bez zaglavie

2008-01-07T12:35:00.000-08:00

V Bulgaria ima mnogo myka... tolkova mnogo myka, che edva li ima ochi, koito da izplachat vsichki sylzi, edva li ima ryce, koito da bydat protegnati po- visoko, edva li ima usta, koito da se razkaivat poveche. No syshto taka edva li ima i tolkova alchni i pylni s bolni ambicii hora. Boli... mnogo boli, kogato prirodata ni pokaje kolko sme zabravili, che ne sme nai- mogyshtite v tazi vselena. Che nad nas ima oshte niakoi, koito ni nabludava i ni sydi ... sydi ni po- strogo ot vseki sydia i ni obviniava po- jestoko ot vseki prekuror. V jivota niama bezplaten obiad... Ne mojem da naraniavame horata, da omalovajavame truda im ... da nakyrniavame dostoinstvoto im! Nali zatova sme hora... za da obichame, da proshtavame, da viarvame i da dariavame shtastie. Malko sa veche horata, koito vmesto da si kupiat niakakva djadja za 100lv , shte gi dadat na detskoto otdelenie v niakoia bolnica. Maika mi e takyv chovek . Vseki pyt, kogato sym pozvoliavala na maniite si za skypi drehi i bijuta da me zavladeiat, tia me vryshta v pravia pyt. Pokazva mi kak drugite hora se trudiat, za da izkarat zaplatite si. Kak tia samata niama pochiven den, za da moga az da ucha... i kolko bolka i prichiniavam az s egoizma si. Da egoisti triabva da sme... Ti si mi mil, no az sym si po- mil. No ne chak tolkova, che da zabravish za drugite. Nima mojem da syshtestvuvame bez drugite... bez tiahnata obich i podkrepa. Ne moga da razbera samojivite hora, tezi koito kazvat, che sa si "samodostatychni"! Nali triabva da spodelish emociite si s niakogo ... Ne moje da obyrnesh gryb na celia sviat i da se molish da poluchish neshto...
Ima mnogo pisano za tova, po kakvo poznavame bulgarite... No mai v nikoe ot tiah ne sym vidiala Egoizma. A toi mai ni e na pyrvo miasto...
Eh, Bulgario, rodino mila. Uj si nai- krasivata na sveta, a ti se padna takova losho pleme, koeto da naseliava zemite ti. To glupavo prahosva krasotite ti, zamyrsiava te, a posle neka tyrsi smetishta... Konsumira kato lud bulgarina i si misli, che sled kato vitata stylba v hola mu struva 15hiliadi leva e postignal neshto v jivota.
A kakvo stava s bednite deca na Bulgaria. S onezi, koito cial jivot ne mogat da nameriat svoeto miasto v tozi jestok sviat. Moje bi te ne sa za tozi sviat... Kakvo praviat te na Budni vecher? 7 postni iastia... 9 ili 11... Tezi deca imat kysmet, ako vyobshte imat kakvo da slojat na masata si. Tiah gi hrani druga obich... No tia hrani samo dushite im, a telata?
Bednite deca na Bulgaria... tezi, koito sa bez roditeli i posreshtat Koleda ne s jelanieto da poluchat nova kukla barbi ili sportna kola. Te zaspivat sys sylzi na ochi i s edna duma na usta: Mama! I kak vse taka stava, che tezi deca popadat v spisyka na loshite deca, ta jelaniata im nikoga ne se izpylniavat. Moje bi ima tvyrde mnogo dobri deca ili mastiloto e svyrshilo i ne sa gi vpisali v nikoi spisyk. Noshtem tezi deca letiat na krilete na liastovicata, a sutrin se sybujdat v gyrneto, tochno predi da doide zimata...
Kolko bolka ima po tozi sviat, Boje! No glasyt na Mokanina taka si i ostana nechut. Zaglushiha go mrysnite chalgi. Ili i toi se prodade za kyshei hliab...
Da, bezsporno e prekrasno da prysnesh pari v niakoi nov Mall(ne che si niamame bylgarska duma za Tyrgovski centyr), da nakarash ochite da zablestiat, da si dostavish edno udovolstvie. No zashto vmesto tova ne poharchish tezi pari da nakarash chujdite ochi da zablestiat...
Ne tova ne se otnasia za nas... Nali?!?!?!?
Loshoto se sluchva na drugite hora... Da, no ne e taka. Istinata vinagi boli. Predi da se usetish vodata te e pogylnala i veche niama kak da dishash... Samo povtariash: Dano vsichko svyrshi po-skoro.
Da Bulgario, dano cialata tazi zloba po-skoro izchezne ot nas, horata. Dai ni oshte edin shans da stanem po- dobri. I shte vidish kolko krasiva mojesh da stanesh. Tupat syrcata ni ... nie sme bydeshteto ti... Neka te napravim nova, po-dobra... I neka v teb ne idvat chujdenci, koito sa videli evtinia alkohol, lesnite jeni i discotekite, koito rabotiat do zori. Neka v teb idvat samo hora, koito she vijdat visokite sini planini, rekite i Chernoto more.
Ocham te, rodino mila...

Добро телосложение = по-високо заплащане

2007-12-22T07:37:00.000-08:00

Увеличените ТМ [телесни мазнини] са недвусмислено свързани с по-ниски заплати както за мъжете, така и за жените, а по-големият дял на СММ [свободна от мазнини маса] води до по-големи възнаграждения независимо от пол, раса и етническа принадлежност. Увеличение от 1 кг мазнини намалява заплатата с около 1%. При увеличение на чистата телесна маса с 1 кг заплатата нараства с между 0.7 и 1.3%… Изводът от казаното дотук е: грижете се за тялото си - дори без да сте част от модния бизнес, доброто телосложение работи за вас.

Телевизиите губят популярност за сметка на интернет

2007-12-21T06:00:00.000-08:00

Все повече хора обръщат гръб на телевизията и гледат видеоклипове, филми и сериали онлайн, показва проучване на социологическа агенция Harris Interactive сред американската аудитория.
През изминалата година YouTube е увеличил популярността си като дестинация за търсещите кратки клипове онлайн, сочат данните от проучването. Според него, 42 на сто от посетителите на сайта го посещават често, за разлика от само 33 процента през предходната 2006 г. Интернет търсачките и сайтовете на телевизии също набират сила.
Приблизително 65 на сто от 2455 интервюирани американци заявяват, че са гледали видео материали онлайн – в сравнение с едва 42 на сто през 2006 г.
Една трета от хората на възраст между 18 и 24 години пък твърдят, че изпитват удоволствие от намирането на някой забавен видеоклип в световната мрежа. "Като че ли изпитват особена гордост от онлайн находките си и ги споделят с приятели", коментира говорителят на Harris Interactive Бартън Клайн.
Освен YouTube като популярен начин за намиране на видео съдържание онлайн се оформят интернет сайтовете на известни телевизии, като 43 на сто заявяват, че са намирали полезни клипове на тях. Други 35 % търсят подобно съдържание на чисто новинарски сайтове, а 30 на сто в Googe и Yahoo.
Сравнително нисък дял имат комюнити порталите MySpace и Facebook, както и онлайн магазинът на Apple iTunes.
Съвсем очаквано най-голям интерес предизвиква възможността за намиране в интернет на епизоди от любими телевизионни сериали, като те далеч изпреварват по популярност новинарските програми, спортни предавания и аматьорски видео клипове.

Съществува ли Дядо Коледа?

2007-12-18T12:09:00.000-08:00

Да, Дядо Коледа наистина съществува.

Просто той е много по-необикновен от повечето хора. Защото не е един конкретен човек.

Не живее на точно определена улица и номер. Няма как да бъде арестуван или застрелян, дори от най-злите царе. Никога не се разболява. И съвсем, съвсем никога няма да умре - докато на света има дори едно дете, което да има нужда от коледен подарък.

Да, той може би няма собствено тяло. Но живее вътре в нас, точно така жив, както сме самите ние. И всеки гладен студент, който по празниците надява червения костюм и брадата, дава на Дядо Коледа за мъничко част от съществуването си. И всеки родител, който заделя пари за подарък на детето си, дава на Дядо Коледа част от средствата и силите си.

И това е, което прави Дядо Коледа толкова могъщ. Никой жив, “истински” човек, дори най-великият владетел, не би могъл да обиколи целия свят, и да раздаде подаръци на всички деца за една-единствена нощ. Но Дядо Коледа го постига с лекота. Той влиза през комини, през които не би могла да мине и котка, и във владенията на тирани, които могат да спрат всеки обикновен човек, но не и него. Без него децата нямаше да получават коледни подаръци. Нима това не е достатъчно доказателство, че той съществува - макар и по-необикновен от повечето хора?

Така че, Дядо Коледа наистина съществува. Не вярвай на тези, които казват, че го няма - те не са достатъчно порасли, за да разберат, че го има.

Какво е рекламата?

2007-12-18T11:55:00.000-08:00

'Рекламата е данъка, който плащаме за това, че сме незабележителни.'

А колко от нас плащат този данък ежедневно... И колко го плащат без дори да го осъзнават. Нима една реклама е в състояние да ни накара да си купим нещо непотребно, нещо излишно, нещо, от което имаме в изобилие. Започвам да си мисля, че е така! Самата аз си купувам това, чиято реклама ми се е сторила по- интересна. И вярвам, че още хиляди са като мен. И докато не започнем да бъдем рекламоустойчиви, цялата помия, изливаща се от заобикалящия ни свят, ще попива в нас.

Без коментар

2007-12-18T11:50:00.000-08:00

Плоският данък - официално приет!

2007-12-18T11:41:00.000-08:00

София. Народното събрание прие на второ четене въвеждането на плоския данък. Това стана с гласуването на промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Ставката на плоския данък ще бъде 10%, като те ще се удържат от доходите на всички физически лица. При гласуването на промените в закона отпадна необлагаемият минимум, като това означава, че плосък данък ще се удържа и на гражданите с доходи до 220 лева месечно.

Промените влизат в сила от 1 януари 2008 година.